чл. 116 ЗДвП

Какво е съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Спазен ли е и приложен ли е принципа за справедливо обезщетяване на претърпените вреди по чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, по конкретното дело в съответствие с ППВС №4/1968 г.?
Как следва да се прилага принципа на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен пряк иск срещу застрахователя?
Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?
При определяне на степента на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, длъжен ли е съдът да вземе предвид, че пострадалият е възприемал движещия се автомобил на достатъчно разстояние (170 м.), за да може да избегне напълно ПТП и да отчете, че преимуществено това е допринесло за ПТП?
Има ли задължение въззивният съд да посочи въз основа на кои доказателства по делото приема, че починалият е реализирал съпричинителна деятелност и в каква степен е тя?
Допустимо ли е при определяне на степента на съпричиняване въззивният съд да не вземе предвид факта, базиран на събраните по делото доказателства, че пострадалия изцяло е могъл да избегне ПТП?