„1) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити па застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? 2) При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве? 3) Следва ли единствено поради факта, че ищците по делото имат още пет деца, търпят неимуществени вреди в намален обем, независимо от естеството на създадените отношения между тях починалата им дъщеря, за което свидетелства събраните гласни доказателства? 4) За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има предположение за поставяне в риск? 5) Налице ли е нарушение на материалния и процесуалния закон от страна на въззивния съд при формиране на извод за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на пострадалото лице, да се съобразява само с констатациите, съдържащи се в мотивите на влязлата в сила присъда, и изготвената въз основа на тях съдебно автотехническа експертиза? 6) Налице ли е нарушение на материалния и процесуалния закон от страна на съда, когато същият кредитира заключение на автотехническа експертиза, работила по мотивите на влязлата в сила присъда, без да съобрази събраните пред гражданския съд доказателства?“