чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП

Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по същество на спора и да ги изрази писмено в мотивите си?
Обвързан ли е съдът със заключението на вещите лица или заедно с установените факти по делото го преценява по свое вътрешно убеждение?
При определяне на механизма на ПТП, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътното произшествие?
При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно?
При формиране на извод за наличие на съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, следва ли този извод да бъде обоснован от присъдата на наказателния съд или следва да бъде обоснован със събраните по реда на ГПК в съответното производство с допустимите от ГПК доказателства и доказателствени средства?
Длъжен ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото по чл. 294 ГПК да се съобрази със справедливия размер на обезщетението, когато ВКС вече е отказал допускане до касационно обжалване на предходно въззивно решение, в което е било поставено оплакване за занижен размер на обезщетението?
Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?