всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП

Чл. 20. […] (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по същество на спора и да ги изрази писмено в мотивите си?
Обвързан ли е съдът със заключението на вещите лица или заедно с установените факти по делото го преценява по свое вътрешно убеждение?
При определяне на механизма на ПТП, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътното произшествие?
При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно?
При формиране на извод за наличие на съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, следва ли този извод да бъде обоснован от присъдата на наказателния съд или следва да бъде обоснован със събраните по реда на ГПК в съответното производство с допустимите от ГПК доказателства и доказателствени средства?
Длъжен ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото по чл. 294 ГПК да се съобрази със справедливия размер на обезщетението, когато ВКС вече е отказал допускане до касационно обжалване на предходно въззивно решение, в което е било поставено оплакване за занижен размер на обезщетението?
Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Никола Чомпалов

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При преценка относно наличието и степента на съпричиняване в хипотеза на непозволено увреждане, следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалия и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съществува ли за ответника правна възможност за ангажиране отговорността на привлечените по делото трети лица - помагачи на ответника, които са наследници на делинквента, /предвид обвързващата сила на мотивите/, предвид законоустановената лична отговорност на причинителя на вредите при непозволено увреждане, с оглед изискването за наличие на субективен елемент - вина и изчерпателно посочените в чл. 47- чл. 50 ЗЗД хипотези, в които третите лица биха могли да отговарят за чужди вредоносни действия?
Обстоятелството, че сочените физически лица са наследници по закон на причинителя на вредата, основание ли е за завеждане на производство срещу тях или би било основание за конституирането им само във вече започнало производство срещу него по реда на чл. 227 ГПК - при условията на процесуално правоприемство?
При липса на валидно възникнало задължение за обезвреда за прекия причинител, тъй като същият като евентуален носител на това задължение е престанал да съществува като правен субект още към момента на настъпване на ПТП и съответно поради липсата на материално правоприемство, липсва ли и основание за ангажиране отговорността на наследниците по закон в бъдещ регресен или какъвто и да е друг иск?
Последното води ли до извод за липса на правен интерес от привличането?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по въведеното от привлечените като трети лица - помагачи на ответника по делото възражение, че деликтът е извършен от няколко делинквенти, независимо, че отговорността между делинквентите не се разпределя в това производство, предвид обвързващата сила на мотивите по отношение на тези лица и значението им за регресна отговорност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какво е съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Спазен ли е и приложен ли е принципа за справедливо обезщетяване на претърпените вреди по чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, по конкретното дело в съответствие с ППВС №4/1968 г.?
Как следва да се прилага принципа на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен пряк иск срещу застрахователя?
Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?
При определяне на степента на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, длъжен ли е съдът да вземе предвид, че пострадалият е възприемал движещия се автомобил на достатъчно разстояние (170 м.), за да може да избегне напълно ПТП и да отчете, че преимуществено това е допринесло за ПТП?
Има ли задължение въззивният съд да посочи въз основа на кои доказателства по делото приема, че починалият е реализирал съпричинителна деятелност и в каква степен е тя?
Допустимо ли е при определяне на степента на съпричиняване въззивният съд да не вземе предвид факта, базиран на събраните по делото доказателства, че пострадалия изцяло е могъл да избегне ПТП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?
Необходимо ли е да се докаже приноса за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Какви са задълженията, които водачите на пътни превозни средства имат при възникване на опасност на пътя съобразно ЗДвП и в частност относно въпроса за приложението на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП?
Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?
При определяне на размера на съпричиняването трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В кой момент пешеходецът се превръща в опасност за движението - в момента, в който обективно е бил видим за водача на МПС и се е насочил към пътното платно или от момента на навлизането му на пътното платно?
Какви са задълженията на водачите на пътни превозни средства при възникване на опасност на пътя съобразно ЗдвП и в частност относно въпроса за приложението на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗдВП?
Допустимо ли е виновният водач да се възползва от нормата на чл. 15 НК в случай, че опасността е възникнала в момент, когато водачът е имал възможност да я възприеме, респективно да реагира, но не го е направил?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли висящо наказателно производство, чиито обстоятелства и деец съвпадат с тези в гражданското дело за обезщетение от деликт, да бъде основание за спиране на гражданското производство по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК? Следва ли гражданският съд да съобрази актовете на наказателния съд при възобновяване на гражданското дело и какъв е задължителният характер на тези актове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Представлява ли противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД управлението на МПС със скорост под установеното ограничение, когато пешеходец се движи неправомерно в средата на пътното платно и водачът не е имал обективна възможност да избегне произшествието, настъпило между тях? Възлага ли разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, задължение за водача да намали допълнително скоростта си на движение, която е съобразена с ограничението, без да има обективни данни за евентуална опасност? Какви са предпоставките за признаване на правото на обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга, очертан в ППВС №4/61 г. и №5/1969 г., причинени от смърт на техни близки? Какви са критериите за определяне на емоционалната връзка между лице от разширения кръг, претендиращо обезщетение и починалия му родственик, като особено близка, трайна и дълбока? Представлява ли съвместното съжителство самостоятелен критерий, за да се приеме, че е налице особена връзка? Какви са предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и как се определя приносът на пострадалия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд, при постановяване на решението си по чл. 235 ГПК, да изложи ясен, пълен и непротиворечив анализ на всички събрани по делото доказателства, като съобрази тяхната относителна доказателствена сила и като не допуска превратно тълкуване или изопачаване на писмените доказателства и заключенията на съдебните експертизи и на гласните доказателства, когато се установява при условията на пълно и главно доказване фактическият състав на твърдяно ПТП и причинната връзка между него и неимуществените вреди предмет на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД и какви са задълженията на въззивния съд при достигане на различен извод относно размера му?
При какви материалноправни предпоставки може да бъде отчетено допринасяне по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и как се определя степента му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела