чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДвП

Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отгледано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител-дете?
Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител - дете и при какви условия?
Съдържанието на съществувалите между ищеца и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете следва ли да бъде пълно и главно доказано?
За да се приемат за доказани житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете следва ли да бъдат събрани доказателства в какво се е изразявала полаганата грижа от страна на ищеца, да се изложат конкретни впечатления от ежедневието на лицата, за да може съдът да направи обоснован цялостен извод относно действителните отношения и дали те сочат на установена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, аналогична на отношенията между биологичен родител и дете, заради съдържанието на която ищеца търпи морални болки и страдания от смъртта на детето си, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките?
Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях? Следва ли при преценка на доказателствата съдът да се произнесе и по тяхната достоверност и обективност?
Трябва ли възприемането на осъществяваните релевантни факти да бъде едновременно или по различно време от свидетелите и дали техните впечатления трябва да са били спорадични или системни, за да се приеме установено едното или друго твърдяно обстоятелство?
Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност показанията?
При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?
При определяне на степента на съпричиняване дължи ли съдът да изложи ясна и обоснована съпоставка между тежестта на нарушението на деликвента и това на пострадалия и увредените лица, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?
При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на ищците - родители, оставили детето си без надзор в близост до източник на опасност и имащи качество на увредени лица?
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?
Увредените лица - носещи отговорност за настъпилото ПТП изключени ли са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите? в случай, че вината за настъпване на произшествието е негова.
Увредените лица — носещи отговорност за настъпилото ПТП изключени ли са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите в случай, че вината за настъпване на произшествието е и тяхна?
Увредените лица - родители оставили детето си без надзор по непосредствен източник на опасност и носещи отговорност за настъпилото ПТП изключени ли са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите в случай, че вината за настъпване на произшествието е и тяхна?
Имат ли право на обезщетение по реда на чл. 432 КЗ (пряк иск) увредените лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ (в случая родителите) когато те самите имат вина за настъпването на ПТП и са съпричинили смъртта на детето си?
Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС №4/1968 г.? Твърди се, че решението на БАС е в противоречие с ППВС №4/1968 г.
Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпимите морални вреди и да намери справедлив еквивалент на същите или е достатъчно да търси някакво компенсиране?
Длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за значението на всяко от тях?
Задължен ли е въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства?
За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?
Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпването на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен?
Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат?
При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП?