чл. 55 ал. 2 ТЗ

1. Относно влиянието на каузалното правоотношение по договор за банков кредит с повече от една погасителни вноски върху безусловния характер на издадения менителничен ефект и относно задължението на съда служебно да следи за редовността /валидността/ на издадения менителничен ефект не само от външна страна, а също така и от гледна точка дали същият материализира подлежащо на изпълнение безусловно вземане; 1а. Относно валидността на представения менителничен ефект, но не само и единствено от гледна точка съществуващата сама по себе си връзка на записа на заповед с договора за кредит, а от гледна точка обстоятелството, дали действително последният материализира безусловно и неотменимо задължение в случаите, в които същият е издаден за обезпечаване на задължения по договори за кредит, предвиждащи последователни падежи за плащане на повече от една месечни погасителни вноски, при които след всяко плащане размерът на задължението се изменя спрямо първоначално отбелязания в менителничния ефект, както и относно задължението на съда да следи служебно дали е налице подлежащо на изпълнение безусловно вземане; 1б. Относно служебните задължения на съда, в частност – служебната проверка относно редовността на издадения менителничен ефект, както и по въпроса дали същият материализира подлежащо на изпълнение вземане, включва ли проверка на обстоятелството дали вземането по менителничния ефект има безусловен характер; 1в. Относно валидността на менителничния ефект и безусловния характер на задължението, когато от доказателствата по делото е установено, че към датата на издаването му сумата, предмет на същия, не е била дължима, а в общия размер на задължението по каузалното правоотношение са включени задължения за заплащане на договорна и мораторна лихва, такси за закъснение, както и други вземания, които нямат безусловен характер, а документът по чл. 417 ГПК би следвало да удостоверява само изискуемост на главното вземане, а не и забавата на длъжника; 2. Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ТЗ в случаите на издаден запис на заповед за обезпечаване на задължения по договори за кредит, предвиждащи последователни падежи за плащане на множеството месечни погасителни вноски, при които след всяко плащане на поредната погасителна вноска неизбежно се достига до необходимост записът на заповед да бъде анулиран /отменен/ и да бъде издаден нов запис на заповед с нов размер на задължението, доколкото задължението по първоначалния е недължимо, като частично погасено; 3. Относно изискуемостта в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК на обезпеченото с издаден запис на заповед вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и предявен за плащане на издателя и авалиста и в тази връзка – относно служебното задължение на съда да следи за изискуемостта на паричното задължение към датата на подаване на заявлението пред заповедния съд; 4. Относно задължението на съда да цени стойността на събраните в процеса доказателства, конкретно заключенията в извършената СИЕ, с оглед всички останали събрани в процеса доказателства, независимо от липсата на оспорване от страна на длъжника, в случаите, в които при неоснователното им кредитиране би се достигнало до неоснователно обогатяване и накърняване на добрите нрави, както и относно задълженията на съда по чл. 182 ГПК за преценка вписвания в счетоводните книги според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, включително и във връзка с нормата на чл. 55, ал. 2 ТЗ; 4а. Следвало ли е съдът да кредитира изготвената СИЕ при твърдения в същата, че се основава на счетоводни данни на ищеца, без да е доказано, че счетоводството на ищеца е водено редовно, както и при липса на подписан от двете страни погасителен план, установяващ размера на включените в месечните погасителни вноски компоненти /т. е. на липса на доказателства, каква част от вноската съставлява главница, каква лихва и каква – други задължения; 4б. Относно служебното задължение на съда да следи за подлежащо на изпълнение валидно /съществуващо/ вземане в посочения в менителничния ефект размер, като основе тази своя преценка на събраните в процеса годни доказателства, установяващи по безспорен начин размера на задължението; 5. Относно приложимостта на императивната материалноправна норма на чл. 294, ал. 2 ТЗ, както и относно служебното задължение на съда да следи за спазване на същото в съответствие със задължителните указания по т. 1 ТР №1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 5а. Относно дължимостта на законната лихва върху общия размер на задължението по менителничния ефект, въпреки че в този общ размер е установено, че влиза както договорна, така и мораторна лихва, а обща воля между страните за олихвяване на вече изтекли лихви не е налице, както и относно служебното задължение на съда да следи за спазване на императивните материалноправни разпоредби на закона, в това число за спазване на правилото на чл. 294, ал. 2 ТЗ; 6. Относно задължението на съда да следи за спазване на императивните материалноправни разпоредби на закона, което включва задължението му да следи за спазване правилото на чл. 20а ЗЗД във връзка с т. 9.1. от сключения договор, в която клауза е уговорен размерът на дължимата договорна лихва /общо към датата на договора – 9.961 процентни пункта/.