чл. 129 ТЗ

Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, и да изложи съответните причини, поради които не кредитира, респ. не приема същите, както и да изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните доводи и възражения?
Длъжен ли е съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и връзките помежду им?
Какви обстоятелства осъществяват субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третите лица – правоприеимници на длъжника, за увреждане на кредитора?
С оглед облигационния характер на иска по чл. 135 ЗЗД, обстоятелството, че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (за длъжника и за третото лице), а се счита за недействителна само по отношение на кредитора-ищец по паричното притезание, то може ли при успешно провеждане на Павловия иск кредиторът-ищец да насочи изпълнение за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото от длъжника имущество, в случая – дружествените му дялове, при положение, че в хода на производството кредиторът-ищец вече реално се е удовлетворил, получавайки цената на същите тези дялове, при това по собствена инициатива и предприети изпълнителни действия, като въпросната цена е заплатена от третите лица не на длъжника, а на кредитора-ищец по искане на последния и въз основа именно на договорите, чиято относителна недействителност е прогласена от съда по искане на кредитора-ищец?
Не представлява ли така описаната и доказана в хода на производството фактическа ситуация, в случай на уважаване на Павловия иск, една недопустима и нетърпима от гледна точка на смисъла на закона, морала и справедливостта, и противоречаща на логиката възможност кредиторът-ищец да се удовлетворява на два пъти от един и същи актив на длъжника?
Не се ли е трансформирала цената на дружествените дялове на длъжника по договорите на основание чл. 129 ТЗ в притезание, върху което ищцата-кредитор съвсем съзнателно е насочила изпълнение и реално се е удовлетворила, и в този смисъл действителността на сделките по чл. 129 ТЗ не е ли призната и напълно зачетена като действителна от страна на ищцата-кредитор?
Въпросното изпълнение и реално удовлетворяване, именно по силата и въз основа на договорите, чиято относителна недействителност се претендира от ищцата-кредитор, не изключва ли на собствено основание какъвто и да е увреждащ ефект и характер на същите – договорите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №/..2025 по дело №/2025

за съществуване на вземането и към момента на постановяване на решението в случай, че по делото има данни за пълно погасяване на задължението?, 2. При уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД, обезпечаващ едно несъществуващо вземане, има ли длъжникът правна възможност да се защити?, 3. Нарушава ли се принципът на установяване на истината и справедливостта, когато съдът по обуславящото дело за установяване на вземането е определил неговия размер съобразно датата на възникването му, но съдът по иска по чл. 135 ЗЗД не зачита тази дата, а приема друга, по-ранна дата, на която ищецът е придобил качеството на „кредитор“?, 4. При наличие на връзка на преюдициалност, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, между производството по установяване на вземането и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за защита на това вземане, следва ли съдът по обусловения иск да спре производството до изясняване на въпроса за действителното съществуване на вземането, за което има данни, че е изцяло погасено? и 5. Следва ли съдът по обусловеното дело по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да изследва на какъв етап е изпълнителното производство по събиране на установеното със сила на присъдено нещо вземане по обуславящото дело? Отделно, касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, считайки че при постановяване на съдебния акт, съдът е нарушил правилата на формалната логика, възприемайки различна фактическа обстановка от тази по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, приключил с влязъл в сила акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Какъв е критерият за определяне на дадено дело като търговско или гражданско при разграничаване на приложимостта на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК?
Имат ли физическите лица, страни по договор за прехвърляне на дружествени дялове, качеството „потребител“ по смисъла на закона, така че спорът да бъде разглеждан като граждански, а не като търговски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Мирослава Кацарска

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

Предстои добавяне

чл. 113 ГПК, чл. 129 ТЗ, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 422 ГПК

Решение №/..2025 по дело №/2024

Въззивно производство | Граждански процес | Дружествено право | Търговско право

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК? (По иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 127 ТЗ и чл. 129 ТЗ)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Кристияна Генковска

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 12 ГПК, чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 127 ТЗ, чл. 129 ТЗ, чл. 162 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 86 ЗЗД

Определение №/..2025 по дело №/2025

не може да бъде уважено: Както е посочено в мотивите към т. 7 на ТР №1 от 31.05.2023 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС, вписването, предвидено в чл. 129, ал. 2 ТЗ, е вписване на промени в обстоятелства, настъпили в резултат на прехвърляне на дялове, а не вписване на разпоредителни сделки с дружествени дялове. При прехвърляне на дялове се вписва настъпилата промяна само ако е приет нов съдружник. Дружественият дял на всеки от съдружниците не е обстоятелство, за което законът е предвидил, че се вписва, и поради това промяната в притежаваните от съдружниците дялове не подлежи на вписване. Изменението в дружествения договор по чл. 115, т. 5 ТЗ относно размера на дяловете, с които съдружниците участват в капитала, се обявява по силата на чл. 119, ал. 4 ТЗ. Видно е, че при поставянето на въпроса касаторът неправилно застъпва тезата, че в ТР се вписва (и е вписано) прехвърлянето на дружествените дялове. Неправилно е и разбирането, че това е несъществуващото обстоятелство, което е предметът на предявения установителен иск. В противоречие с императивните разпоредби на ТЗ е и тезата на касатора, че сключването на договор по чл. 129 ТЗ за прехвърляне на дружествени дялове на трето лице, може да санира/замести отсъствие на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ. При формулирането на въпроса касаторът не отчита, че приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание с мнозинство повече от ѕ от капитала, поради което при липса на такова решение, прехвърлянето на дружествен дял на нов член, не отговаря на условието по чл. 129, ал. 1 ТЗ да са „спазени изискванията за приемане на нов съдружник“. Прехвърлянето на дялове няма да произведе действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник по решение на Общото събрание и не е взето решение за това прехвърляне. Некоректно във въпроса е предпоставено твърдението за изпълнени в конкретния случай изисквания за приемане на нов съдружник, което отнема характеристиката му на обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите по т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В разрез с указанията в ТР №1/06.12.2002 г. по тълк. дело №1/2002 г. на ОСГК на ВКС е и доводът, че защитата срещу вписването в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, произтичащи от невзето решение на общо събрание на съдружници в ООД, е недопустима и следва да бъде осъществена по реда на чл. 74 ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Ирина Петрова

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Предстои добавяне

чл. 115 т. 5 ТЗ, чл. 129 ал. 1 ТЗ, чл. 129 ал. 2 ТЗ, чл. 129 ТЗ, чл. 13 ал. 4 ЗТР, чл. 137 ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 4 ГПК, чл. 74 ТЗ

Решение №/..2025 по дело №/2024

Дружествено право | Търговско право

Решението, прието от лица, които са извън състава на ОС на съдружниците, приравнява ли се на липсващо / невзето / решение?
Може ли да се търси защита срещу вписване в търговския регистър, последица от липсващо / невзето / решение на ОС, с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или следва да бъде проведено исково производство по чл. 74 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №/..2024 по дело №/2024

Вещно право

Следва ли приспаднатата по реда на чл. 70 - 74 ЗКПО в Декларацията по чл. 92 ЗКПО загуба да е намерила отражение в Годишния финансов отчет / баланс и ОПР/ на дружеството? Допустимо ли е разминаване по отношение на приспаднатата данъчна загуба в ГФО и ГДД за съответния период? Налице ли е нарушение на счетоводните стандарти / НСС-1/ и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 Директива 2013/34/ЕС за вярно и честно представяне на финансовите отчети при наличието на разминавания между ГФО и годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, и въз основа на това разминаване – разпределянето на дивиденти, без приспадане на загубата от минали години? Допустимо ли е нормата на чл. 247а ТЗ, относима към акционерните дружества, да бъде приложена по аналогия и към дружествата с ограничена отговорност и следва ли непокритата загуба от предходни години да бъде приспадната преди разпределението на печалба? Допустимо ли е последващо ангажиране от страна на дружеството на отговорността по чл. 145 ТЗ за нанесени вреди на еднолично дружество с ограничена отговорност от бивш управител, който съчетава и качеството на едноличен собственик на капитала? Действията на управител на ЕООД при подписване и подаване на декларация по чл. 92 ЗКПО, която противоречи на съставения и приет от органа по чл. 137 ТЗ годишен финансов отчет, могат ли да бъдат квалифицирани като такива, които съставляват основание за търсене на отговорност от страна на дружеството по чл. 145 ТЗ за нанесени му вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дружествено право | Търговско право

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №/..2024 по дело №/2024

За проверка на допустимостта на съдебното решение по установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за собствеността върху идеална част от 100 дружествени дяла в „Явагест“ ЕООД, придобити по силата на наследяване по закон от Я. Г. Я. (починал).

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Петя Хорозова

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2024

Вещно право

1/ Какви са процесуалните предпоставки за допускане на доказателства във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК; 2/ Длъжен ли е съдът да допусне исканите доказателства, ако искането е направено своевременно пред първата инстанция и ако във въззивната инстанция е направено общо оплакване за допуснато нарушение от съда с отказа му да допусне поисканите доказателства, но липсва изрично позоваване на чл. 266, ал. 3 ГПК; 3/ Длъжен ли е въззивния съд да събере доказателствата, които не са били допуснати от първата инстанция поради съществени процесуални нарушения; 4/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни доводи и искания на страните като определи вярната квалификация на спора. Касаторът твърди, че по тези въпроси въззивният съд е процедирал в противоречие със съдебна практика на ВКС – решения по чл. 290 ГПК, изрично посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С довод за липса на практика на ВКС касаторът твърди, че е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Налице ли е имуществено обогатяване на едноличния собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност при увеличаване на дружествения дял чрез предоставяне на имущество на дружеството и 2/ Следва ли заплащането на дружествения дял при напускане на съдружник да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако наред със сключения договор за продажба на дружествения дял той е извършил и други правни действия за увеличаване на имуществото на дружеството. Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно с довод за нарушение на материалния закон в резултат на което съдът е приел, че предаването на техническата документация за изграждането на оранжерия в имота, извършено от ищеца на ответника, не представлява неоснователно обогатяване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Граждански процес | Нотариални производства

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №/..2024 по дело №/2024

е отделен този относно действителността на горепосочения анекс, който е сключен в обикновена писмена форма, на следващия ден след подписването на основния договор от 19.05.2021 г. за прехвърляне на дружествения дял от капитала на “Алтео БГ” ООД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.