чл. 39 КРБ

Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, в условията на чл. 272 ГПК, следва ли въззивният съд да посочи ясно какви фактически и/или правни изводи приема, препращайки към съображенията на първоинстанционния съд? Следва ли въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, във връзка с решаването на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на съдебното решение? Длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви по всеки елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД (деяние, противоправност, вреди, причинна връзка, вина), а не да препраща бланкетно по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд? Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право? Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК в решението си да изложи мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните? Длъжен ли е съдът да извърши преценка на достоверността и обективността на изнесените по делото данни от свидетели, които са заинтересовани и се намират в конфликт със страна по делото? Следва ли да се приема, че едно изявление представлява оценъчно съждение, ако същото не представлява коментар на фактите, а възпроизвежда обстоятелства от обективната действителност? Подлежат ли оценъчните съждения на проверка дали почиват на достатъчна фактическа основа? Следва ли съдът да провери дали оценъчните съждения, засягащи конкретно лице, почиват на достатъчна фактическа основа и в случай, че такава опора не е налице – да приеме, че същите накърняват чл. 39, ал. 2 КРБ? Какви са пределите на упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 Конституцията на Република България и чл. 10 от КЗПЧОС и налице ли са тези предели при изказване на негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице? Следва ли гражданските съдилища да се съобразяват с приетото във влязо в сила решение на административен съд и задължителни ли са за тях правните изводи относно валидността и законосъобразността на административния акт? Задължен ли е гражданският съд да зачете не само валидността, но и законосъобразността на влязлото в сила решение на административния съд по чл. 302 ГПК (включително констатациите за материална и процесуална незаконосъобразност) и допустимо ли е да възприеме противоположни правни констатации? Доколко обвързващи са мотивите на влязло в сила решение на административен съд относно материалната законосъобразност на административен акт, когато тези констатации пряко потвърждават или опровергават твърдяното право на една от страните в последващо гражданско производство? Задължен ли е гражданския съд да обсъди и възприеме правните изводи на административния съд относно липсата на доказаност на твърдените дисциплинарни нарушения, когато самият той се позовава на това административно решение като основание за проверка на достоверността на твърденията на една от страните? Към кой момент съдът следва да изследва въпроса за истинността на изреченото, респективно за потвърждението на твърденията на делинквента – към момента на извършване на клеветата или към момента на постановяване на съдебното решение? Ако делинквентът е изрекъл твърдения или предположения, непотвърдени към момента на тяхното изричане и с ясното съзнание, че лицето може би не е извършило твърдяното позорно обстоятелство или престъпление, следва ли при евентуалното им потвърждаване в по-късен момент да отпадне отговорността на извършителя? Може ли съдът да приеме, че е налице „фактическа основа за изявленията единствено от обстоятелството, че е било образувано дисциплинарно производство, когато дисциплинарният акт впоследствие е отменен като незаконосъобразен, а административните съдилища изрично са приели липса на извършени нарушения? Допустимо ли е въззивният съд да възприема като доказателства за истинност на публично разгласени факти вътрешни доклади и документи, изготвени от административния орган, в който работи самият ответник, или от негови подчинени лица, съставени след публичните изявления, без критична оценка за тяхната достоверност и относимост, и съвместимо ли е това с принципите на състезателност и равнопоставеност на страните по чл. 9 и чл. 235, ал. 3 ГПК?