чл. 433 ал. 1 ГПК

Необходимо ли е съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване, за да настъпят последиците на прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? Прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемция по него? В случай, че в производството по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ ГПК съдът се е произнесъл, че е настъпила перемция, считано от съответната дата, то законосъобразни ли ще са действията на съдебния изпълнител, свързани с насрочване и осъществяване на принудително изпълнение и има ли това обстоятелство значение за отговорността на съдебния изпълнител за вреди, претърпени от длъжника, вследствие на извършени след датата, на която е настъпила перемцията действия по принудително изпълнение? Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им? Налице ли е незаконосъобразно действие на частния съдебен изпълнител, когато при провеждане на изпълнителното производство и по-конкретно при изготвяне на оценка на недвижимия имот, по отношение на който ще бъде насрочена публична продан, не е уведомил надлежно длъжника за оценката и по този начин го е лишил от възможността, предвидена в чл. 485, ал. 2 ГПК? Следва ли длъжника по изпълнителното дело да бъде уведомяван за извършените от съдебния изпълнител действия, следва ли тези действия да подлежат на обжалване и счита ли се за редовно уведомяването на длъжника, без да е изследван въпроса дали адреса му е променян? Кои са предпоставките, въз основа на които се извършва преценка за редовността на връчването и уведомяването?