чл. 314 ал. 2 ГПК

са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Тези констатирани отклонения във връзка с предмета и със страните по делото приел, че обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Отбелязал, че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV "Бързо производство", Част ІІІ "Особени искови производства ГПК, както поради предмета – неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове, привличане на трето лице-помагач и предявяване срещу него на обратен иск, предвид забраната на чл. 314 ГПК. Изтъкнал, че действително практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове. В случая обаче уточнил, че спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд. Ето защо заключил, че бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. Отчел, че действително е налице един по-значителен период, в който е налице бездействие на съдията-докладчик, а именно – от 25.01.2023 г., когато е приключила размяната на книжата с подаването на отговори от третото лице-помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по предявения срещу него обратен иск и по първоначалната искова молба, до 11.09.2023 г., когато районният съд е постановил определението си по реда на чл. 140 ГПК за насрочване на делото /почти 8 месеца/. Този период на забава обаче приел, че не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство, доколкото останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК. Съобразил, че към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. Изтъкнал, че не е налице забавяне при постановяване на финализиращия съдебен акт, тъй като делото е приключило в едно с. з. на 20.10.2023 г., а решението било изготвено и обявено на 20.11.2023 г., т. е. в едномесечния инструктивен срок. Отчел също наличието на обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по насрочване на делото от съдията-докладчик, а именно – отсъствие от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност в размер на общо 76 дни /непоследователни/, както и че в посочения период на забава съдията-докладчик е изпълнявал и функциите на административен ръководител – председател на РС-Козлодуй, което несъмнено е довело и до натоварването му с друга дейност, извън правораздавателната такава.