чл. 124 ал. 4 изр. 1 ГПК

за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Въпросът е и некоректно зададен с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата си молба твърдения за висящност на образуваните преди настоящото дело производства, в които ищецът вече е оспорил процесните документи по реда на чл. 193 ГПК и в които именно производства съдът дължи произнасяне по направеното оспорване на тяхната истинност. Наличието на висящ исков процес, в които процесните документи са били представени, води до невъзможност от последващото самостоятелно предявяване на настоящата искова претенция и представлява процесуална пречка за допустимост на настоящото производство. В този смисъл е и приетото ТР №ТР №5/14.11.12 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №5/2012 г., с което е разяснено, че оспорването на документ е допустимо в рамките на висящ исков процес, по който документът е бил представен и не е допустимо предявяването на иска в отделен процес, който да послужи като основание за спиране на производството по вече образуваното дело, нито е допустимо провеждането на такъв иск като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ето защо и съдът счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване.