чл. 21 ал. 2 ЗЗД

по съществото си са за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи. Тези въпроси са от обуславящо значение за изхода на спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд подробно е посочил каква фактическа обстановка намира за установена и въз основа на какви доказателства. Решението не е основано на част от доказателствата при необосновано изключване на останалите доказателства. Липсата на изрично обсъждане на дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание, според които от представените документи не се установява, че водата е била спряна, не е достатъчна за да обоснове допускане до касационно обжалване, защото изводът, че имотът е бил с прекъснато водоснабдяване е направен въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и на база данните, съдържащи се в контролните листа, изготвени при проверките на „Софийска вода АД. Тук следва да се отбележи, че вещото лице няма правомощие да извършва анализ на събраните доказателства, а следва да даде заключение по поставената му задача с оглед на неговата квалификация и компетентност и в този смисъл посоченото от него, че от представените документи не се установява, че водата е била спряна, съставлява обсъждане на доказателствата по делото, което е в правомощията на съда. Въззивният съд подробно се е мотивирал защо дава вяра на част от свидетелските показания и съответно защо не възприема показанията на останалите свидетели. Обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка. Съдът не е уважил иска, приемайки, че даден факт е недоказан, а напротив изводите му са, че искът е доказан по своето основание и размер, като е посочил в какво според него се изразява противоправното поведение на ответника и от кои доказателства намира, че е установено такова поведение, приел е, че е налице причинна връзка между това поведение на ответника и претърпените от ищеца имуществени вреди и е изложил мотиви за размера им. Съдът не е приел, че вредата е хипотетична, а че ищецът е пропуснал да реализира доход от наем в размер на уговорената цена по договора и е имал обосновано правно очакване да го получи. Правилността на изводите на съда, вкл. и тази по преценката на събраните доказателства, е въпрос, който не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото касае преценка по съществото на правния спор, каквато не може да бъде направена в производството по чл. 288 ГПК.