чл. 142 ЗЗД

№1, 2, 3, 5 и 6 се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на атакуваното решение с практиката на ВКС, съответно: по въпрос №1: т. 4б Тълкувателно решение №4/2013 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №93 от 02.05.2017 г. по т. д. №53672/2015 г. на IV г. о. и Решение от 04.01.2016 г. по т. д. №163/2014 г. на II т. о.; по въпрос №2: т. 4б Тълкувателно решение №4/2013 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос №3: Определение №695 от 02.12.2009г. по ч. т. д. №606/2009 г. на I т. о.; Определение №180 от 17.07.2018 г. по т. д. №1709/2017 г. на I т. о.; Решение №178/22.01.2016г. по т. д. №1889/2013г. на I т. о.; Определение №329/29.05.2014 г. по ч. т. д. №1594/2014 г. на II т. о.; Определение №153 от 02.04.2019 г. по ч. т. д. №313/2019г. на I т. о.; Решение №3170 от 16.07.2015 г. по т. д. №3170/2013 г. на I т. о.; Решение №33 от 16.09.2014г. по т. д. №1025/2012 г. на II т. о.; Решение №241 от 14.01.2014г. по т. д. №235/2010 г. на II т. о.; Определение №322 от 15.07.2019 г. по ч. т. д. №1638/2019 на ВКС, I т. о.; Решение №93 от 02.05.2017 г. по т. д. №53672/2015 г. на IV г. о.; Решение от 04.01.2016г. по т. д. №163/2014г. на ВКС, II т. о.; Решение №241 от 14.01.2014 г. по т. д. №235/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение по т. д. №3170/2013г. на I т. о.; Решение от 06.06.2016 г. по т. д. №3773/2014 г. на I т. о. и цитираното с него Решение №53 от 16.07.2015 г. по т. д. №3170/2013 г. на I т. о.; по въпрос №5: Решение №7/28.04.2020 г. по т. д. №562/2017 г. на II т. о. и Решение №48 от 14.07.2016 г. по т. д. №404/2015 г. на II т. о.; по въпрос №6: Решение №48 от 14.07.2016 г. по т. д. №404/2015 г. на II т. о. По въпроси №4 и №7 се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обоснована с твърдението, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по поставените въпроси липсва практика на ВКС. Отделно от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторът се позовава и на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване, поради очевидна неправилност на въззивното решение. Счита, че постановилият го съд в противоречие с разпоредбите на чл. 139, изр. 2, вр. чл. 142 ЗЗД, с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и с чл. 146, ал. 3 ЗЗД е приел, че отговорността на поръчителя „Петрол“ АД не е преклудирана, въпреки че по делото било безспорно установено, че кредиторът „Симов и Сие ЕООД е пропуснал да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност на главния длъжник „Елит Петрол“ АД в преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 ТЗ, както и шестмесечния срок от падежа на задължението. Поради тази причина се изтъква, че Апелативен съд София очевидно неправилно е приел, че „Петрол“ АД като поръчител продължава да отговаря за задължението на „Елит Петрол“ АД (н) към „Симов и Сие ЕООД в пряко противоречие с изричните разпоредби на ЗЗД, предвиждащи, че поръчителят не може да отговаря за повече от това, за което отговаря главният длъжник, че поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му, както и че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск против главния длъжник в течение на шест месеца от падежа.