30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 206 ал. 1 НК

Чл. 206. (1) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

В хипотезата, че въззивният съд приема наличие на признание за неизгодна за страната факт, длъжен ли е да обвърже това признание само до размерите и обстоятелствата, до където лицето си е признало или следва да проследи границите, до където може да се е разпростряло във времето? След като ответницата признава, че е получавала пари от трудовото възнаграждения на ищеца по нейната банкова сметка, но признава за три месеца, длъжен ли е съдът да уважи искането ни за представяне на извлечение от нейната банка? Още повече, че това искане не е преклудирано и е заявено още пред първоинстанционния съд, а в последствие е послужило като доказателствено искане пред въззивната инстанция?
Ако районният съд приема изцяло отричането на факта, че през банковата сметка на ответницата са превеждани пари на доверителя ми, а въззивният съд приема, че съществува признание на този факт, то възможно ли е да бъде потвърдено съдебното решение при различни и противоположни приети за установени факти? Това по своята същност означава ли, че въззивният съд се е произнесъл по начин в който се разминава обстоятелствената част на диспозитива на решението и ако е така, какви са последствията при това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

на С., и преформулиран от касационния съд в съответствие с правомощията му по т. 1 ТР №******г. по тълк. д. №******г. на ОСГТК на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички относими доказателства, след което обосновано да изведе собствените си фактически и правни изводи?, по който поддържа разрешаването му в атакуваното решение в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в: т. 3 ППВС №1/13.07.1953 г.; ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС; т. 2 ППВС №1/1985 г. на ВС; решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №133/23.10.2019 г. по гр. д. №3565/2018 г. на ВКС, І г. о.; решение №170/29.11.2018 г. по гр. д. №3957/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №12/27.02.2020 г. по т. д. №3217/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №241/23.10.2103 г. по гр. д. №3194/2013 г. на ВКС, І г. о.; решение №60/25.03.2013 г. по т. д. №475/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №104/09.10.2019 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №127/10.01.2018 г. по гр. д. №679/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. и др.. Касаторката поставя на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и правния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за определяне на съдържанието на понятието „справедливост“?, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в: ППВС№4/23.12.1968 г.; ППВС №17/1963 г.; т. 11 ТР №3/2005 г. по т. д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС; т. 11 и раздел ІІ ППВС №4/1968 г.; решение №40/18.03.2016 г. по т. д. №188/2015 г. на ВКС, І т. о. и решение №215/03.02.207 г. по т. д. №2908/2015 г. на ВКС, І т. о.. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в изведения неправилен правен извод, че претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт не надвишават обичайните такива, при неотчитане на всички установени факти, обстоятелства и относими доказателства, и при необсъждане на всички наведени доводи и възражения на страните.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали е извършено престъпление, а по отношение на административните актове, които са с преюдициално значение за разрешаване на гражданско-правния спор, има правомощия да се произнесе инцидентно по валидността им, независимо дали са подлежащи на съдебен контрол, както и инцидентно - по материалната им законосъобразност, когато административен акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Не са изрично уредени в разпоредбата на чл. 17 ГПК правомощия на гражданския съд да се произнася за законосъобразността на постановленията на прокурора, когато те имат преюдициално значение за разрешаване на поставения гражданско-правен спор. Прието е, че съдът в настоящото производство няма правомощия да се произнася по законосъобразността на постановлението на прокурор от РП - Плевен за връщане на иззетото от третото лице Б. И. веществено доказателство - лек автомобил, по следните съображения: Постановлението на прокурор от РП - Плевен за връщане на иззето (в случая от трето лице, а не от ищеца) веществено доказателство не подлежи на съдебен контрол от наказателния съд, какъвто се предвижда само за постановленията, с които се отказва връщането на веществени доказателства (съгласно чл. 111, ал. 3 НПК). Прокурорското постановление за връщане на иззетия автомобил е подлежало единствено на инстанционен контрол пред по-горестоящата прокуратура (съгласно чл. 200 НПК), какъвто в случая не се твърди и не се доказва да е извършен. Няма данни, нито доказателства, да е извършен контрол за законосъобразността на този прокурорски акт и същият да е отменен. Липсва процесуално-правна възможност за извършването на последващ съдебен контрол върху този акт от съда, в случая - от гражданския съд, поради което и следва да се приеме, че същият е законосъобразен. От това следва, че липсва противоправно поведение на прокурора от РП - Плевен, разпоредил връщането на веществено доказателство, което е извършено в съответствие със закона - чл. 111, ал. 2 НПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела