чл. 260 т. 6 ГПК

В производството по предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли да се доказва точно и конкретно с какво действието на ответника пречи на ищеца да ползва имота си по предназначение и относно наличието на конкретна връзка между действията на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия?
Извършването на регламентирана дейност чрез полагането на грижи за безстопанствени животни, при която не са установени наднормен шум, замърсяване и миризми от компетентните за това контролни органи, представлява ли предпоставка да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на тази дейност, и адекватна ли е защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС в този случай?
Допустимо ли е уважаване на иск по чл. 109 ЗС при положение, че към момента на приключване на съдебното дирене и на постановяване на решението действията, които според ищцата препятстват упражняване на правото й на собственост или резултата от тези действия, не се осъществяват?
Допустимо ли е представяне пред въззивния съд на нови доказателства по чл. 260, т. 6 ГПК за нововъзникнали обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд и съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди в мотивите към решението и да се произнесе по всички редовно заявени от страните доводи и възражения от значение за спора?