чл. 216 ал. 1 ГПК

Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес и от недоказването на дадено фактическо твърдение или обстоятелство? Достатъчно ли е за доказването на предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД — недобросъвестността и знанието за увреждане у ответника - приобретател по атакувания с иска възмезден вещнопрехвърлителен договор, установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства - индиции (косвени доказателства)? Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите на решението си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото? Възможно ли е предварителният договор по чл. 19 ЗЗД да бъде сключен с модалитет – срок, отлагателно или прекратително условие, и прекратява ли се облигационната обвързаност на страните по него с настъпването му? Какви са обективните критерии, които съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да бъдат приложени при тълкуването на действителната воля на страните? Докъде се простира възможността съдът да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число ясните и еднозначните такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки? Могат ли да се доказват посредством свидетелски показания субективни възприятия на трети лица? Процесуалните бездействия на някои от другарите могат ли да вредят на останалите? Преклудира ли се правото на другар (ответник) да представи новооткрити доказателства по чл. 266, ал. 1, т. 1 ГПК, които не са му били известни, но са били известни на другите другари (ответници), но не са представени от тях поради тяхното бездействие?