чл. 149 ал. 2 ГПК

какво е правното значение на юридическия статут на изградените като временни постройки в процеса на реституция по ЗВСОНИ има утвърдена съдебна практика на ВКС. Така, според решение №11/06.02.2015 г. по гр. д. №4680/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постройките, изградени като временни строежи, са пречка за възстановяване правото на собственост, само ако към момента на влизане в сила на съответния реституционен закон са придобили траен устройствен статут по реда на пар. 50а ПЗР ЗИДЗТСУ /Нов - ДВ, бр. 124/1998 г./ чрез частични изменения на застроителните и регулационни планове или по реда пар. 17, ал. 2 ПР на ЗУТ, в противен случай същите подлежат на премахване без да се заплащат съгласно чл. 120, ал. 4 З. /отм. - ДВ, бр. 6/1998 г./, съответно пар. 6а ПЗР ППЗТСУ /Нов - ДВ, бр. 6/1998 г./. В решение №261/14/23.01.2015 г. по гр. д. №502/2014 г. на ВКС, І-во г. о., е прието, че трайното прикрепване на постройките към терена не променя характера им на временни постройки и не създава за тях постоянен градоустройствен статут, тъй като законът - З. /отм./, ППЗТСУ /отм./ и ЗУТ, не предвижда такава възможност. В решение №192/16.12.2019 г. по гр. д. №686/2019 г. на ВКС, І-во г. о., е прието, че юридическият статут на обекта на собственост се определя от одобрените строителни книжа, въз основа на които той е законно изграден, а не от конструкцията му; трайното прикрепване на обекта към терена и укрепване на конструкцията и извършването на ремонти не променят временния характер на строежа и не му придават траен градоустройствен статут; наличието на строително разрешение за временна постройка е относимо към предпоставките за придобиване на траен градоустройствен статут, но не създава противопоставими права на собственика на терена, върху който се намират. Или, в обобщение на посочената съдебна практика следва да се приеме, че собственикът на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут и съответно не притежава правото на строеж за него, няма противопоставими права на собственика на терена.