чл. 133 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди възражението, направено с отговора на въззивната жалба относно настъпилата преклузия? Допустимо ли е да се прави възражение с въззивната жалба, което е могло да се направи с отговора на исковата молба? Оправомощен ли е въззивният съд да определя съдържанието на термините „редовна цена или действащата тарифа на превозвача при липса на легитимна дефиниция на същите в приложимия нормативен акт -Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (обн. ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г., последно изм. и доп. бр. 1 от 02.01.2024 г., в сила от 01.02.2024 г.)? Компенсациите за издадените карти за пътуване на горепосочените две категории лица следва ли да се определят съобразно Методиката за начина на определяне и отчитане на компенсациите и субсидиите от държавния бюджет за превоз на пътници или трябва да се съобразят с Нетния финансов ефект, регламентиран в част четвърта от горецитираната наредба, и същият приложим ли е за определяне на компенсациите или е приложим само за субсидирането на превозвачите? На каква база - годишна или месечна трябва да се изчисляват компенсациите за издадените карти за безплатни превози на децата до 7 годишна възраст и за служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения? Дължи ли общината, в качеството си на възложител, компенсации на превозвача в размер на пълната стойност на картите за превоз на следните категории лица, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт по силата на нормативен акт, а именно децата до 7 годишна възраст и служителите по чл. 19, т. 7 от горецитираната наредба?