чл. 177 ал. 1 АПК

по исков път. Не съществува вероятност въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение да са недопустими на посоченото основание. Разпоредбата на чл. 299 ГПК установява забрана за пререшаване на правен спор, разрешен с влязло в сила решение. В случая спорът дали ищците Г. А., З. Г. и В. Г. са придобили право на преминаване през процесната площ от имота на ответниците не е разрешаван със сила на пресъдено нещо, с влязло в сила съдебно решение. С решение №442/23.05.2017 г. по адм. д. №1139/2016 г. на АС – София област, 1 с-в, е отменена, по жалба на ответницата В. А. Й., като незаконосъобразна, заповед №РД-15-854/15.11.2016 г. на кмета на [община] за одобряване на проект за кадастрален план и регистър по пар. 4 ПЗР ЗКИР като част от изработения геодезически план за целия полигон, предвиждаща нанасяне на процесната сервитутна ивица като самостоятелен имот. В мотивите към решението по административното дело е посочено, изводът в заповедта на кмета, че Г. А. е собственик на частта от имота на жалбоподателката, върху която е учредено право на преминаване, е несъответен на приложените по делото доказателства, тъй като протоколът от 1957 г., решението по гр. д. №30/1958 г. и разписката №63/1958 г. установяват учредяване право на преминаване в полза на Г. А. през имота на А. П., а не право на собственост. Поради това площта, върху която е учредено право на преминаване, не следва да се нанася като нов имот в геодезическия план на строителния полигон на м. „1....“. Прието е „за пълнота на изложението“, че процедурата за учредяване право на преминаване през съседен имот е уредена в чл. 192 ЗУТ – с писмен договор с нотариална заверка на подписите или със заповед на кмета на общината (при липса на съгласие) и заплащане на цената на правото на преминаване. Решението е издадено в административно производство, със същото е извършена преценка за валидност и законосъобразност на обжалвания административен акт, но не е разрешаван спорът носители ли са ищците на сервитутно право на преминаване през имота на ответниците. Недопустимо е в административно производство по обжалване на административни актове да се разрешават материалноправни спорове. Въззивното решение не е постановено в нарушение на установената в нормата на чл. 299 ГПК забрана.