чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП
Чл. 144. […] (2) Разпоредбата на чл. 143, т. 10 не се прилага за клаузи, при които:
1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и да подложи на анализ събраните по делото доказателства. (Предявени по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на претендирани вземания (главница, договорна лихва, наказателна лихва и такса (разноски) за връчване), произтичащи от договор за банков кредит)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
чл. 143 ЗЗП, чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП, чл. 144 ал. 4 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 147 ал. 1 ЗЗП, чл. 216 ал. 1 ГПК, чл. 265 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Неравноправна ли е клауза на договор на банка с потребител, която допуска автоматично преиздаване на банкова карта при същите условия, ако потребителят не уведоми банката минимум два месеца преди изтичане на валидността на банковата карта за отказа си от преиздаване?
Налице ли е значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, когато потребителят има гарантирана в договора правна възможност да възрази в разумен срок преди изтичането на срока на договор за ползване на банкова карта срещу автоматичното подновяване на валидността на банковата карта?
Изявлението на потребителя в индивидуалния договор с банката, че е запознат с Общите условия за банкови карти на физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти на „Уникредит Булбанк“ АД и ги приема „като неразделна част от съдържанието на този договор“, доказва ли обвързващото действие на Общите условия спрямо него?
Съществува ли процесуално задължение на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди в мотивите към решението си и да се произнесе по всички наведени от въззивника във въззивната жалба доводи по съществото на материалноправния спор, като изложи ясни, точни и убедителни съображения за тяхната основателност или неоснователност?
Противоречи ли на принципа на свобода на договарянето в хипотезата на диспозитивните норми на чл. 87 - 88 ЗЗД при прекратяването на договора между банка и картодържател последният да е задължен да погаси текущите си задължения към банката?
Налице ли е значително неравновесие между правата на потребителя и банката, ако е уговорено, че при едностранно прекратяване на договор от страна на потребителя банката е длъжна да приеме едностранното прекратяване на договора, а потребителят е длъжен да заплати на банката своите съществуващи задължения към нея в хипотезата на едновременно изпълнение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД?
Следва ли при разглеждането на делото съдът да следи за действието на специален закон, който дерогира определени разпоредби на общия закон?
Може ли съдът да прогласи за нищожна клауза в Общите условия към договор с потребител, когато тази клауза възпроизвежда нормативна разпоредба от приложим към конкретното правоотношение закон?
Може ли да бъде считана за неравноправна клауза, която поставя потребителя в същото правно положение, в което той би се намирал, ако тази клауза е заменена от националните правни норми, които биха били приложими при липса на уговорка между страните?
Счита ли се за индивидуално уговорена тази клауза, върху чието съдържание потребителят не е могъл да влияе, не защото тя е изготвена от доставчика на платежни услуги предварително, а защото възпроизвежда нормативна разпоредба от приложим към процесния случай закон?
Имайки предвид правния принцип Lex specialis derogat generali, коя норма има превес: императивната разпоредба на действалия по време на сключване на договора чл. 43, ал. 8 ЗПУПС /отм./ или разпоредбата на пар. 1 Допълнителните разпоредби на ЗЗП?
Имайки предвид правния принцип Lex posterior derogat legi priori, разпоредбата на чл. 43, ал. 8 ЗПУПС /отм./ отменя ли разпоредбата на чл. 1476 ЗЗП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 143 ЗЗП, чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП, чл. 145 ал. 2 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 147 ал. 1 ЗЗП, чл. 147 ЗЗП, чл. 147а ал. 5 ЗЗП, чл. 147б ал. 1 ЗЗП, чл. 147б ЗЗП, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 9 ЗЗД, чл. 90 ал. 1 ЗЗД, чл. 90 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
При постановяване на въззивното решение длъжен ли е съдът при обсъждането на всички доказателства относими към конкретните факти по конкретното дело и доводите на страните в тази връзка конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не; В тази връзка може ли съдът да направи изводите си. като препрати към изводи на други съдебни състави по други дела? Следва ли преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение? Изключва ли се отговорността на продавача или доставчика от настъпването на събития след сключването на договора за кредит в чужда валута, които не зависят от волята на страните? Предполага ли изискването договорна клауза да е изразена на ясен и разбираем език при договорите за кредит банката да предоставя на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие? При преценка за спазването на изискването за добросъвестност на банката изисква ли се банката да представи на ищеца информация какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс? Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута? При наличието на какви доказателства за това, че банката е имала експертна компетентност и познания да предвиди глобалната финансова криза, може да се приеме, че клаузата за валутния риск в договор в чуждестранна валута може да доведе до значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните? Как следва да бъде разяснен от кредитодателя валутният риск от сключване на договор в чуждестранна валута? Предполага ли изискването договорна клауза да е изразена на ясен и разбираем език при договорите за кредит банката да предоставя на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие? При преценка за спазването на изискването за добросъвестност на банката изисква ли се банката да представи информация какви са очакваните прогнози относно промяната на чуждата валута на кредита спрямо курса на националната валута? При установяване на нищожност на клаузите за валутния риск и промяната на лихвата по договор за кредит в чужда валута как се изчислява остатъчният дълг по кредита към датата на сключването на договор в националната валута за рефинансиране на остатъчния дълг по първия кредит? При установяване на нищожност на клаузите за валутния риск и промяната на лихвата по договор за кредит в чужда валута как се прилага петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД за вземанията, произтичащи от нищожните клаузи, като се има предвид и сключването на договор за рефинансиране на кредита в националната валута? След като предоставянето на банков кредит е финансова услуга, а уговорената възнаградителна лихва по кредита е цената на услугата, и след като съгласно договора за кредит е уговорено, че лихвата може да се променя през срока на договора, а изменението на лихвата по кредита е свързано с изменения на индекс или лихвен процент на финансовия пазар, които са извън контрола на банката, следва ли в такъв случай съдът да приложи изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП? Противоречи ли на практиката на СЕС присъждането на разноски по компенсация във връзка с отхвърлен иск за нищожност на клаузи от потребителския договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 110 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 127 ГПК, чл. 143 ЗЗП, чл. 143 т. 12 ЗЗП, чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП, чл. 145 ал. 1 ЗЗП, чл. 202 ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
В предоставения текст няма ясно формулирани правни въпроси, предложени за разглеждане или за допускане на касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
При невъзможност да се приложи действието на подписан между страните анекс в неговата цялост или на отделна негова клауза поради нищожност или други причини следва ли съдът да реши спора само съобразно първоначално договореното между страните, респ. само съобразно останалата част от анекса и евентуално относимите клаузи от първоначалния договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Добрева
чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП, чл. 146 ал. 5 ЗЗП, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 270 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 4 ГПК, чл. 372 ал. 1 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 430 ТЗ, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 56 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ - по дело С-119/2017, т. 29 и дело С-186/16: 1/ Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 30 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът и какви са доказателствата в тази насока?; 2/ Прехвърлен ли е целият риск на кредитополучателя, при положение, че в процесния договор е предвидено, че рискът от понижаване на курса се поема от банката и видно от извлеченията от счетоводните книги изражението в национална валута на погасителните вноски в швейцарски франкове са по-ниски при понижаване на курса?; 3/Съдържа ли се в договора клауза, според която при понижаване курса на франка, няма да бъдат намалени вноските на кредитополучателя или няма да са по-ниски от нивото при усвояване на кредита?; 4/Следва ли валутният риск да се преценява единствено върху период, който съставлява една трета от 25 годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще е курсът на швейцарския франк за останалите 15 години от договора за кредит?; 5/Следва ли съдът да изясни какви са били доходите на кредитополучателите като източник, вид валута, спестявания и други, за да се направи точен извод, а не предполагаем с какви средства е погасяван кредитът?; 6/ Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите покупката на валута за погасяване на кредита извън договора за кредит?; 7/ Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите изпалзването на услуги и заплащането им по тарифата на банката, които не влияят на погасяване на кредита?; 8/ Какво следва да се има предвид под „критерии за промяна на тарифата?; 9/ По какви критерии съдът е определил, че определени клаузи на договора са индивидуално договорени, а други не и съответно как съдът е определил, че кредитополучателят не е могъл да повлияе върху определени договорни клаузи?; 10/ Каква е погасителната давност за възстановяване на „надвзети суми“ по договор за кредит, в частност лихви при промяна на лихвен процент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
чл. 110 ЗЗД, чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 143 ЗЗП, чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП, чл. 145 ал. 2 ЗЗП, чл. 146 ал. 4 ЗЗП, чл. 147 ал. 1 ЗЗП, чл. 162 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
– 1/“ При постановяване на възивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност…2/ „ Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди всички защитни доводи и възражения на страните… 3/ „ Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетите по делото експертизи наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви ако възприема експертното заключение.“ Касаторът е направил оплакване, че съдът произволно извел изводи относно валутата, в която трябва да се внасят погасителните вноски по сключения между страните договор за кредит, че ако съдът бил обсъдил експертните заключение поотделно и в съвкупност щял да достигне до различни изводи, относно валутата на погасяване и усвояване на средствата. Заявено е, че съдът не бил обсъдил, че кредитополучателя подписал искане за това кредитът да бъде в размер на равностойността на швейцарски франкове, че ответницата била „ най- малко среден потребител“, че валутния риск се разпределя между страните по сделката и др. подобни оплаквания, които не са свързани с конкретно доказателство, а изцяло са с оглед изразено несъгласие с изводите на състава. Страната още веднъж е заявила, че с решението съдът бил дал „ неправилно разрешение „ на горните въпроси, след което пространно е посочвал съдебни актове с лаконична извадка от мотивите, свързана с процесуалните задължения на въззивната инстанция. Касаторът е счел за релевантни в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси, които е свързал с тълкуване на договора за кредит – като дали следва съдът да тълкува целия договор за кредит за изясняване волята на страните, при преценка за неравноправност на отделни клаузи следва ли те да бъдат тълкувани съобразно целия договор и следва ли съдът да изследва обстоятелствата пи които е сключен целия договор. Направено е общо оплакване, че с оглед неправилни изводи, относно това, че страните били уговорили кредита в швейцарски франкове, еврото било количествен измерител и др. Страната е изброила общо съдебна практика – тълкувателна и казуална. Цитирала е части от решения на ВКС във връзка със задълженията на съда по приложението на чл. 20 ЗЗД. Поддържано е още основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в каквато връзка са формулирани следните въпроси – 1/ „ Като се има предвид, че валутата на кредита е част от същественото съдържание на всеки договор за ипотечен и банков кредит сключен с потребител, подлежи ли на преценка за неравноправност или е изключена от контрола по същество клауза от договор за кредит, сключен с потребител, с която страните са уговорили, че погасителните вноски са дължими във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен „2/„ Ясна и разбираема ли е договорна клауза в договор за ипотечен кредит сключен с потребител и в чуждестранна валута, която съставлява част от основното съдържание на Договора, и с която страните са се разбрали кредитът да се предоставя в определена чужда валута, но равностойността на кредита е посочена в националната валута, а точния му размер се определя в деня на усвояване на кредита, 3/ „ Допустимо ли е съдът в мотивите на решението да приеме, че страните по договор за ипотечен кредит сключен в чуждестранна валута са постигнали съгласие за кредит в евро / лева, а не в ясно и изрично записаното в договора за кредит валута – щвейцарски франка. Страната е направила оплаквания за неправилност на изводите на състава в контекста на защитната си теза, като отново е подчертала, че въззивният съд е дал „неправилно разрешение на посочените въпроси. Поддържано е противоречие с практика на СЕС, като са цитирани части от решение по дело С-186/2016 СЕС и определение по дело С-119/2017 СЕС и пространно е обсъдена тази практика, както и заключението на Генералния адвокат по дело С-186/2016 СЕС, Директива 93/2013 и други актове на СЕС. В същата насока и отново във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са поставени въпросите –„ Към кой момент следва да се преценява, че дадена договорна клауза е в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен кредит, сключен в чуждестранна валута/ швейцарски франка/ към която еврото / лева няма фиксиран курс“, както и въпрос в същата хипотеза дали е допустимо неблагоприятните последици да се възложат на търговеца. Разгледани са отново актове на СЕС, обсъдени и по повод другите поставени въпроси. В хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е поставил въпросите -1/ „Основният характер на задължението по договора за ипотечен банков кредит- че то е в чужда валута – променя ли се от обстоятелството, че взетите назаем суми е била използвана от кредитополучателя не във валутата, уговорена в договора за кредит – швейцарски франкове, а в друга валута евро/лева, 2/ Отговаря ли на изискването да бъде изразена на ясен и разбираем език договорна клауза от договор за ипотечен банков кредит, която предвижда кредитът да се погасява в чуждестранна валута, в която същият е разрешен и усвоен, ако нейното икономическо съдържание е разяснено и чрез друга клауза от договора, с която кредитополучателят е предупреден за валутния риск… 3/ „Когато договор за ипотечен банков кредит е сключен в чуждестранна валута и е уговорено погасителните вноски да са в същата валута, при което потребителят може да избере да набави необходимото количество чуждестранна валута не само от кредитодателя по договора – банката, но и от трето лице, неравноправна ли е договорената клауза за съгласие на потребителя с промяната на валутния курс…4/„ При договор за банков кредит в чуждестранна валута за сметка на страна с валутен риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева / евро, ако в договора за кредит е говорено кредитополучателя да поеме целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитополучателя поема риска при понижаване на курса на валутата. „ Страната е развила оплакванията си за неправилност на акта, така квалифицирани и от нея и е поддържала, че съдилищата противоречиво разрешавали така поставените въпроси, като п този начин е счела че е защитила допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като процесуалноправен е формулиран въпроса – „ Може ли съдът да присъди връщането на суми в евро въз основа на неравноправна клауза от договор, ако страните са договорили договор за кредит в швейцарски франкове и погасителните вноски са плащани в същата валута. „Направени са оплаквания, че ответницата по касация не била плащала в полза на банката в евро и други такива в контекста на защитната теза на банката, поддържана в хода на производството. Поддържано е противоречие с ТРОСГТК №******г. Други доводи не са развити.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
–1/“ При постановяване на възивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства относими към усвояване на кредита в чужда валута…, като изложи съображения защо кредитира факта, че левовата разплащателна сметка на ищцата е била заверена през 2008г. със сумата от 29550лв., а приема за недостоверно писмените доказателства в онази част от експертизата, която установява усвояването на 25281 швейцарски франка през 2008г.“Страната в подкрепа на разбирането си свързано със защитната й теза е изложила пространни оплаквания за неправилност на изводите на съда. Посочено е още, че с решението, предмет на обжалване, съдът бил дал разрешение на въпроса в противоречие с разрешенията дадени с изброена общо- тълкувателна и казуална практика на ВКС. Поставен е въпросът – „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение в националната валута на страната, а не в чуждестранната валута, уговорена в кредитния договор и кредитът е остойностен в чуждестранната валута и задължението за погасяване в случая е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в националната валута на страната и в коя валута се дължи връщането на кредита. Страната е развила оплакванията си за неправилност на изводите на състава. Изброила е и практика на ВКС, която е обобщила като такава свързана с хипотеза на сключен договор за банков кредит, по който цялата сума е предоставена фактически в резервната валута за страната – евро, а не в договорената – швейцарски франкове, а договорът не се счита сключен в резервната валута, а в договорената. Поставени са и редица материалноправни въпроси, по които е поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: 1/ „Клаузата в договор за кредит в чуждестранна валута, която предвижда че кредитът следва да се погасява във валутата, в която е договора не представлява ли част от основния предмет на договора…2/ „Какво значение има обстоятелството, че заетата сума по договор за кредит в чуждестранна валута не е била достъпна за кредитополучателите във валутата на кредита.3/“ В договор за кредит в чуждестранна валута, в който е предвидено, че кредитополучателя използва сумата в националната валута на страната, представлява ли използване на чуждестранната валута, 4/Какво значение … има обстоятелството, че валутата на кредита е различна от валутата, в която кредитополучателите използват кредита, 5/ Съществена ли е за основания предмет на договора в чужда валута, уговорката, според която кредитополучателят се съгласява банката да превалутира кредита, при условие, че кредитополучателят не е осигурил на падежа вноска в чуждестранна валута, 6/ „Следва ли преценката за неравноправност.. да се направи към момента на сключване на договора…“ и:8 „ Изключва ли отговорността на продавача или доставчика от настъпване на събития след сключване на договора за кредит в чужда валута които не зависят от волята на страните. Касаторът и по тези въпроси е развил пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава, в това число и тези свързани с позоваване на практиката на СЕС, по отношение на която, страната е развила своя прочит, в контекста на защитната й теза. В хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите – 1/ „ Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза е в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичаща от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута.“ 2/“Как експертната компетентност и познания на банката относно обменните курсове и рисковете, свързани с вземане по кредит в чужда валута водят до значителна неравнопоставеност..“ 3/ „Разяснен ли е от кредитодателя валутния риск от сключване на договора в чуждестранна валута с включването на клауза в договора, която предупреждава кредитополучателя за евентуално увеличение на погасителните вноски..“ и 4/ „ При договор за банков кредит в чуждестранна валута, при който е уговорено, че кредитополучателят поема целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранна валута, означава ли че винаги валутния риск се поема от кредитополучателя“. Страната по допълнителния критерий е развила своето разбиране по приложението на чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП, разгледала е глобалната финансова криза през 2008г., която според нея не била обект на изследване от ВКС. Направено е и оплакване, че макар и да е извел мотивите си от решение на СЕС съдът не е изпълнил указанието на тази практика да направи преценка относно наличие на неравнопоставеност на договорните клаузи, чрез отчитане на обективната промяна в обстоятелствата. Разгледана е и практиката на ВКС, все с оглед защитната теза на страната, с оглед което е мотивирано и основанието – като развитие на тази практика в насока защитните възражения относно това, че банката е действала добросъвестно в хипотезата на сключените кредити в чуждестранна валута. Страната е поставила и въпросът- „След като предоставяне на банков кредит е финансова услуга, а уговорената възнаградителна лихва е цената на услугата… и лихвата може да се променя през срока на договора, а изменението е свързано с изменение на индекс или лихвен процент, които са извън контрола на банката следва ли съдът да приложи изключението по чл. 144, ал. 5, т. 1 …“ Поддържано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът е посочил основанието по чл. 280, ал. 2-ра предл. трето-то ГПК, като е заявил в тази връзка, че съдът „ погрешно“ приел, че кредитът е в лева и към сключване на договора банката могла да прогнозира движението на курса в швейцарски франка, а когато стойността му се намалявала рискът се носел от банката, поради което той не бил прехвърлен изцяло върху потребителя. Други доводи не са развити.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
допуснала ли е нарушение банката-ищец по делото, като не е запознала по никакъв начин касатора с методиката за определянето на БЛП на банката.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 143 ЗЗП, чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 т. 1 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ал. 4 ЗЗП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 366 ЗЗД, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.