чл. 144 ал. 2 т. 1 ЗЗП

– 1/“ При постановяване на възивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност…2/ „ Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди всички защитни доводи и възражения на страните… 3/ „ Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетите по делото експертизи наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви ако възприема експертното заключение.“ Касаторът е направил оплакване, че съдът произволно извел изводи относно валутата, в която трябва да се внасят погасителните вноски по сключения между страните договор за кредит, че ако съдът бил обсъдил експертните заключение поотделно и в съвкупност щял да достигне до различни изводи, относно валутата на погасяване и усвояване на средствата. Заявено е, че съдът не бил обсъдил, че кредитополучателя подписал искане за това кредитът да бъде в размер на равностойността на швейцарски франкове, че ответницата била „ най- малко среден потребител“, че валутния риск се разпределя между страните по сделката и др. подобни оплаквания, които не са свързани с конкретно доказателство, а изцяло са с оглед изразено несъгласие с изводите на състава. Страната още веднъж е заявила, че с решението съдът бил дал „ неправилно разрешение „ на горните въпроси, след което пространно е посочвал съдебни актове с лаконична извадка от мотивите, свързана с процесуалните задължения на въззивната инстанция. Касаторът е счел за релевантни в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроси, които е свързал с тълкуване на договора за кредит – като дали следва съдът да тълкува целия договор за кредит за изясняване волята на страните, при преценка за неравноправност на отделни клаузи следва ли те да бъдат тълкувани съобразно целия договор и следва ли съдът да изследва обстоятелствата пи които е сключен целия договор. Направено е общо оплакване, че с оглед неправилни изводи, относно това, че страните били уговорили кредита в швейцарски франкове, еврото било количествен измерител и др. Страната е изброила общо съдебна практика – тълкувателна и казуална. Цитирала е части от решения на ВКС във връзка със задълженията на съда по приложението на чл. 20 ЗЗД. Поддържано е още основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в каквато връзка са формулирани следните въпроси – 1/ „ Като се има предвид, че валутата на кредита е част от същественото съдържание на всеки договор за ипотечен и банков кредит сключен с потребител, подлежи ли на преценка за неравноправност или е изключена от контрола по същество клауза от договор за кредит, сключен с потребител, с която страните са уговорили, че погасителните вноски са дължими във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен „2/„ Ясна и разбираема ли е договорна клауза в договор за ипотечен кредит сключен с потребител и в чуждестранна валута, която съставлява част от основното съдържание на Договора, и с която страните са се разбрали кредитът да се предоставя в определена чужда валута, но равностойността на кредита е посочена в националната валута, а точния му размер се определя в деня на усвояване на кредита, 3/ „ Допустимо ли е съдът в мотивите на решението да приеме, че страните по договор за ипотечен кредит сключен в чуждестранна валута са постигнали съгласие за кредит в евро / лева, а не в ясно и изрично записаното в договора за кредит валута – щвейцарски франка. Страната е направила оплаквания за неправилност на изводите на състава в контекста на защитната си теза, като отново е подчертала, че въззивният съд е дал „неправилно разрешение на посочените въпроси. Поддържано е противоречие с практика на СЕС, като са цитирани части от решение по дело С-186/2016 СЕС и определение по дело С-119/2017 СЕС и пространно е обсъдена тази практика, както и заключението на Генералния адвокат по дело С-186/2016 СЕС, Директива 93/2013 и други актове на СЕС. В същата насока и отново във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са поставени въпросите –„ Към кой момент следва да се преценява, че дадена договорна клауза е в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен кредит, сключен в чуждестранна валута/ швейцарски франка/ към която еврото / лева няма фиксиран курс“, както и въпрос в същата хипотеза дали е допустимо неблагоприятните последици да се възложат на търговеца. Разгледани са отново актове на СЕС, обсъдени и по повод другите поставени въпроси. В хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е поставил въпросите -1/ „Основният характер на задължението по договора за ипотечен банков кредит- че то е в чужда валута – променя ли се от обстоятелството, че взетите назаем суми е била използвана от кредитополучателя не във валутата, уговорена в договора за кредит – швейцарски франкове, а в друга валута евро/лева, 2/ Отговаря ли на изискването да бъде изразена на ясен и разбираем език договорна клауза от договор за ипотечен банков кредит, която предвижда кредитът да се погасява в чуждестранна валута, в която същият е разрешен и усвоен, ако нейното икономическо съдържание е разяснено и чрез друга клауза от договора, с която кредитополучателят е предупреден за валутния риск… 3/ „Когато договор за ипотечен банков кредит е сключен в чуждестранна валута и е уговорено погасителните вноски да са в същата валута, при което потребителят може да избере да набави необходимото количество чуждестранна валута не само от кредитодателя по договора – банката, но и от трето лице, неравноправна ли е договорената клауза за съгласие на потребителя с промяната на валутния курс…4/„ При договор за банков кредит в чуждестранна валута за сметка на страна с валутен риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева / евро, ако в договора за кредит е говорено кредитополучателя да поеме целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитополучателя поема риска при понижаване на курса на валутата. „ Страната е развила оплакванията си за неправилност на акта, така квалифицирани и от нея и е поддържала, че съдилищата противоречиво разрешавали така поставените въпроси, като п този начин е счела че е защитила допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като процесуалноправен е формулиран въпроса – „ Може ли съдът да присъди връщането на суми в евро въз основа на неравноправна клауза от договор, ако страните са договорили договор за кредит в швейцарски франкове и погасителните вноски са плащани в същата валута. „Направени са оплаквания, че ответницата по касация не била плащала в полза на банката в евро и други такива в контекста на защитната теза на банката, поддържана в хода на производството. Поддържано е противоречие с ТРОСГТК №******г. Други доводи не са развити.