Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

–1/“ При постановяване на възивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства относими към усвояване на кредита в чужда валута…, като изложи съображения защо кредитира факта, че левовата разплащателна сметка на ищцата е била заверена през 2008г. със сумата от 29550лв., а приема за недостоверно писмените доказателства в онази част от експертизата, която установява усвояването на 25281 швейцарски франка през 2008г.“Страната в подкрепа на разбирането си свързано със защитната й теза е изложила пространни оплаквания за неправилност на изводите на съда. Посочено е още, че с решението, предмет на обжалване, съдът бил дал разрешение на въпроса в противоречие с разрешенията дадени с изброена общо- тълкувателна и казуална практика на ВКС. Поставен е въпросът – „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение в националната валута на страната, а не в чуждестранната валута, уговорена в кредитния договор и кредитът е остойностен в чуждестранната валута и задължението за погасяване в случая е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в националната валута на страната и в коя валута се дължи връщането на кредита. Страната е развила оплакванията си за неправилност на изводите на състава. Изброила е и практика на ВКС, която е обобщила като такава свързана с хипотеза на сключен договор за банков кредит, по който цялата сума е предоставена фактически в резервната валута за страната – евро, а не в договорената – швейцарски франкове, а договорът не се счита сключен в резервната валута, а в договорената. Поставени са и редица материалноправни въпроси, по които е поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: 1/ „Клаузата в договор за кредит в чуждестранна валута, която предвижда че кредитът следва да се погасява във валутата, в която е договора не представлява ли част от основния предмет на договора…2/ „Какво значение има обстоятелството, че заетата сума по договор за кредит в чуждестранна валута не е била достъпна за кредитополучателите във валутата на кредита.3/“ В договор за кредит в чуждестранна валута, в който е предвидено, че кредитополучателя използва сумата в националната валута на страната, представлява ли използване на чуждестранната валута, 4/Какво значение … има обстоятелството, че валутата на кредита е различна от валутата, в която кредитополучателите използват кредита, 5/ Съществена ли е за основания предмет на договора в чужда валута, уговорката, според която кредитополучателят се съгласява банката да превалутира кредита, при условие, че кредитополучателят не е осигурил на падежа вноска в чуждестранна валута, 6/ „Следва ли преценката за неравноправност.. да се направи към момента на сключване на договора…“ и:8 „ Изключва ли отговорността на продавача или доставчика от настъпване на събития след сключване на договора за кредит в чужда валута които не зависят от волята на страните. Касаторът и по тези въпроси е развил пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава, в това число и тези свързани с позоваване на практиката на СЕС, по отношение на която, страната е развила своя прочит, в контекста на защитната й теза. В хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите – 1/ „ Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза е в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичаща от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута.“ 2/“Как експертната компетентност и познания на банката относно обменните курсове и рисковете, свързани с вземане по кредит в чужда валута водят до значителна неравнопоставеност..“ 3/ „Разяснен ли е от кредитодателя валутния риск от сключване на договора в чуждестранна валута с включването на клауза в договора, която предупреждава кредитополучателя за евентуално увеличение на погасителните вноски..“ и 4/ „ При договор за банков кредит в чуждестранна валута, при който е уговорено, че кредитополучателят поема целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранна валута, означава ли че винаги валутния риск се поема от кредитополучателя“. Страната по допълнителния критерий е развила своето разбиране по приложението на чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП, разгледала е глобалната финансова криза през 2008г., която според нея не била обект на изследване от ВКС. Направено е и оплакване, че макар и да е извел мотивите си от решение на СЕС съдът не е изпълнил указанието на тази практика да направи преценка относно наличие на неравнопоставеност на договорните клаузи, чрез отчитане на обективната промяна в обстоятелствата. Разгледана е и практиката на ВКС, все с оглед защитната теза на страната, с оглед което е мотивирано и основанието – като развитие на тази практика в насока защитните възражения относно това, че банката е действала добросъвестно в хипотезата на сключените кредити в чуждестранна валута. Страната е поставила и въпросът- „След като предоставяне на банков кредит е финансова услуга, а уговорената възнаградителна лихва е цената на услугата… и лихвата може да се променя през срока на договора, а изменението е свързано с изменение на индекс или лихвен процент, които са извън контрола на банката следва ли съдът да приложи изключението по чл. 144, ал. 5, т. 1 …“ Поддържано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът е посочил основанието по чл. 280, ал. 2-ра предл. трето-то ГПК, като е заявил в тази връзка, че съдът „ погрешно“ приел, че кредитът е в лева и към сключване на договора банката могла да прогнозира движението на курса в швейцарски франка, а когато стойността му се намалявала рискът се носел от банката, поради което той не бил прехвърлен изцяло върху потребителя. Други доводи не са развити.