чл. 75 ал. 2 ЗЗД

Следва ли съдът да определи волята на страните, като се позове на изявената от страните воля (не на предполагаемата), като спазва критериите за тълкуване на договорите, заложени в чл. 20 ЗЗД?
При тълкуване на клаузите на договора следва ли съдът да преценява дали волеизявленията на страните се покриват за съществените елементи от съдържанието на сключения договор?
Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, за да определи предмета на договора и да определи действителната воля на страните?
Наличието на стока в склад на продавача или на трето лице обективират ли съгласие на двете страни за индивидуализиране на стоката и доказват ли постигнато съгласие за покупко-продажба на индивидуално определена вещ?
Необходимо ли е изявление на продавача за индивидуализиране на продаваната стока, която е родово определена по своя характер, това изявление необходимо ли е да достигне до купувача, съответно необходимо ли е да бъде изразено съгласие за това от купувача?
Ако стоката е предоставена на трето лице, както приема съдът, необходимо ли е съгласието за това на купувача и как следва да бъде изразено съгласието?
Следва ли от изявленията на страните по договора да се направи несъмнен извод, че волеизявленията на страните съвпадат по отношение на съществените условия на договора – стока, цена, доставка, начин на доставяне?
Може ли на основание чл. 103 ЗЗД да се извърши прихващане на спорно задължение?
При неправомерно упражнено право на задържане може ли да се извърши прихващане на задължение за получаване на определена вещ?
При предявен насрещен иск за вземане, което подлежи на самостоятелно доказване в процеса и при оспорване от страна на ищеца по насрещния иск на вземането, може ли съдът да приеме, че е налице извънсъдебно прихващане на това вземане?
Липсата на спор между страните по делото относно цената на стоката основание ли е за съда да приеме за безспорно това обстоятелство?
Процесуално нарушение ли е от страна на съда, след направено изрично искане за допускане на експертиза по делото, да не отдели спорното от безспорното между страните и на базата на техните изявления да прецени да допусне или да не допусне експертиза?
Може ли процесуалните пропуски на съда да отдели спорното от безспорното да бъдат вменявани като пропуски на страната да проведе пълно и главно доказване на претенцията си?