чл. 45 ЗЗД
Непозволено увреждане
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как се определя цената на иска при предявяване на частичен иск за парично вземане?
Подлежи ли на касационно обжалване въззивно решение, постановено по иск с цена 3 000 лв., когато искът е част от по-голямо парично вземане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При претенция за неимуществени вреди и предвид критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, допустимо ли е искът да бъде уважен напълно в пълния претендиран размер, без да е налице налична медицинска документация и без изготвена съдебно-медицинска експертиза, с които да се докаже един от елементите на неимуществените вреди, а именно влошено здравословно състояние на ищеца, като се има предвид, че при произнасянето си съдът следва да отчете характера на увреждането, обстоятелства и начина, свързани с причиняването му, допълнителното влошаване на здравето, моралните страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчните последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт?
Допустимо ли е искът да бъде напълно уважен, при липсата на писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца, само въз основа на ангажираните гласни доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са предпоставките за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. второ ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпросите за съответствието на съдебното решение с действителното искане и правилната квалификация на претенцията за обезщетение на собственика, лишен за определен период от време от владението и ползването на собствената си вещ от друго лице, несобственик, което без основание упражнява фактическа власт върху нея? Дали неправилната квалификация на иска като такъв по чл. 45 ЗЗД, вместо по чл. 59 ЗЗД, е довела до постановяването на недопустимо решение по предмета на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269 - 271 ГПК, след като съответната страна – въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК?
Следва ли при постановяване на решението САС, 4-ти състав да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е касационно обжалване на въззивно определение, с което се отхвърля молба за допускане на обезпечение на иск след отмяна на първоинстанционното определение, с което молбата е била уважена?
Включва ли разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обжалваното въззивно определение сред хипотезите на подлежащи на касационно обжалване съдебни актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивното решение при нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Собственикът на имот, който не полага дължимата грижа на добрия стопанин за имота си и в него се събират свободно/безконтролно трети лица, които допълнително увреждат и занемаряват имота, включително извършващи противообществени прояви, може ли с това си поведение да причини вреди, вкл. пропуснати ползи, на собственик на съседен имот, който от това не може спокойно да ползва лично или чрез трети лица имота си, вкл. отдавайки го под наем?
Вредоносно ли е неподдържането на имот от собственика му и оставянето му в рушащ се вид или без надзор и поддръжка, или неограден, или необезопасен, и превръщал се в сборище на клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици?
Кой носи отговорност за вредите от състоянието на имота - собственикът или събиращите се в изоставения рушащ се имот клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици?
Може ли да бъдат присъдени вреди от пропуснати ползи за очаквани, но неосъществени приходи, дължими за периоди след завеждане на исковата молба, но в хода на процеса и представлява ли това съобразяване от съда на обстоятелства по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК като факти, настъпили след предявяването на иска?
Как следва да се докаже сигурното настъпване на пропуснатите ползи като очакван, но неслучил се прираст в имуществената сфера на ищеца?
Какви са, кога са налични и завишени ли следва да бъдат критериите при преценка за наличието на пропусната полза?
При наличието на сключен договор за наем с трето лице с посочена наемна цена, прекратен предсрочно от наемателя по причини, лежащи извън наемателя и наемодателя, това обосновава ли вреда от пропуснати ползи, които да бъдат търсени от лицето, причинило прекратяване на договора с поведението си?
Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. неоснователни?
С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и отговора към нея, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи?
Наличието на роднинска възраст между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел?
Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 11 ал. 1 ЗОС, чл. 11 ЗОС, чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Ограничен ли е съдът при произнасяне от фактическата обстановка и обстоятелствата в исковата молба и приемането на различна фактическа обстановка, в случая на свидетеля, води ли до очевидна неправилност на решението?
Когато съдът приеме за установена фактическата обстановка от показанията на свидетеля, която е различна от тази в исковата молба, не подлежи ли на отхвърляне искът?
Ограничен ли е съдът при произнасяне по съществото на правния спор само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум, съгласно чл. 6 ГПК; Неспазване на диспозитивното начало обуславя ли недопустимост на решението; Длъжен ли е съдът да се произнася само по въведените от страните твърдения и възражения с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, и допустимо ли е съдът да се произнася по твърдения, които въобще не са били наведени от страните?
За доказването на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД нужни ли са доказателства; Достатъчно ли е само да се твърди от ищеца в исковата молба за „наличие на дълбока дупка от изровен асфалт“ и от свидетеля за дупка на пътното платно“, без фактически доказателства, за ангажиране отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД?
Достатъчно ли е при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът само да спомене, че е съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, или е необходимо да бъдат изброени конкретните критерии и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото?
В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението?
Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди; Достатъчно ли е увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, чрез противоправно поведение, като не е положил дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са надлежните твърдения, с които следва да се обоснове искът, предвиден в чл. 464 ГПК, какво е необходимото доказване и как се разпределя доказателствената тежест, когато взискател оспорва вземане на присъединен взискател, основано на запис на заповед?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.