чл. 240 ЗЗД
Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
При заема се прилага чл. 247.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказват обстоятелства за действителната воля /на страните/, различна от заявената в договора за заем, както и симулативност?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е при доказан само един елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл. 240 ЗЗД, а именно предаване на парична сума, да се презюмира осъществяването и на другия елемент от същественото съдържание на договора, а именно поетото задължение за връщане на сумата, респ. наличие на каузално отношение по договор за заем?
Когато падежът на задължението за връщане на получен заем е определен чрез настъпване на конкретно събитие или юридически факт, поставен в зависимост от волята на страните по договора, налице ли е забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, ако кредиторът едностранно със своите действия е осуетил настъпването на този факт?
Ако юридическият факт, чрез който падежът на задължението е определен, не се осъществи поради действията на кредитора, допустимо ли е последният едностранно да определи нов падеж, респ. спор за връщане на заема чрез отправената от него покана до длъжника при условията на чл. 240, ал. 4 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Притежава ли представителна власт управител, който е освободен от длъжност с решение на ОСС, но това обстоятелство не е вписано в ТРРЮЛНЦ? Губи ли управителят представителната си власт незабавно с вземането на решение от ОСС за освобождаването му? Меродавен ли е моментът на узнаване от управителя на това решение, за преустановяване на представителната му власт? Имат ли решенията на ОСС незабавно действие и спрямо управителя, освен спрямо съдружниците, и явява ли се управителят трето лице спрямо дружеството, без значение дали съвместява качествата управител и съдружник? Следва ли управителят да се счита трето лице по отношение възприетото действие на решенията на ОСС и това решение би ли имало действие за управителя, ако същият не беше съдружник? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и аргументи на страните и всички аргументи и възражения, обективирани във въззивната жалба? Действие без представителна власт ли е, по смисъла на чл. 301 ТЗ, действие извършено от освободения управител, имащ и качеството съдружник, изразяващо се в постигане на договореност със самия себе си, ако същата е позволена от закона? Трябва ли да се счита, че освободеният, но все още вписан управител на дружеството, няма представителна власт да договаря сам със себе си, като контрагент на дружеството, когато качеството му на контрагент не е обусловено от качеството му на съдружник и управител? Незабавно ли е / преди вписването в ТРРЮЛНЦ / действието на решение на ОСС, за освобождаване на управител, в отношенията между същия и дружеството, независимо от обстоятелството, че съвместява и качество на съдружник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства и факти, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?
Какъв е порокът на сключен договор за цесия - нищожен или унищожаем - в случай, че вземането не съществува?
Следва ли вземанията да бъдат индивидуализирани със съществени юридически белези като правно основание на вземането, титуляр, длъжник и конкретен размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 127 ГПК, чл. 143 ЗЗП, чл. 240 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 410 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ал. 4 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдът косвено (преюдициално) да обявява (санкционира) като нищожни договори или отделни клаузи от договор, когато въпросите за тяхната действителност са били предмет на друго съдебно производство между същите страни, по което е постановено влязло в сила решение и въпросите за действителността на съответните клаузи са решени със сила на пресъдено нещо?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на сума като дадена без правно основание, когато по делото е установено съществуващо договорно основание, което не е отпаднало, прекратено или обявено за нищожно?
Как се разпределя доказателствената тежест при иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и длъжен ли е съдът да зачете доказателства за различно от твърдяното от ищеца основание за плащането?
Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на всички относими доказателства и липсата на пълен доклад по делото с указания за доказателствената тежест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 12 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно задължението на съда в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други, както и да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните. (Иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви са субективните граници на силата на пресъдено нещо на един съдебен акт, доколкото едно физическо или юридическо лице действа в различни материални качества и налице ли е разширяване на субективните предели на силата на пресъдено нещо спрямо лице, което не е участвало като страна в производството по отношение на спорно материално правоотношение, по което то е страна. Кой е моментът на прекратяване на делото поради оттегляне на иска: подаването на молбата по чл. 232 ГПК или постановяване на определение за прекратяване на делото поради оттеглянето и определението за прекратяване, потвърдено при въззивно обжалване, влиза ли в сила, когато в срока за обжалване и при подадена жалба, искът по който е образувано прекратеното дело е оттеглен и съдът е десезиран. Оттеглянето на предявен иск преди влизане в сила на определението за прекратяване на производството поради недопустимост, сформира ли сила на пресъдено нещо по отношение предмета и страните по делото и определението по хода на делото относно допустимостта, сформира ли сила на пресъдено нещо. Договорът за банков кредит, по който има последващо встъпване в дълг, представлява ли преюдициално правоотношение по отношение на договора за встъпване в дълг и встъпилият в дълг длъжник и следва ли да бъде въведен изрично в процеса, за да се установи неговото съществуване и да се сформира сила на пресъдено нещо по отношение на договора за банков кредит в иска срещу встъпилия в дълг длъжник и при невъвеждането в процеса на преюдициалното правоотношение, включително непредставянето на договора за банков кредит, формира ли се сила на пресъдено нещо по него, след като съдът не е бил сезиран с иск по договора за банков кредит и не е разгледал такъв иск. Диспозитивът на съдебното решение разпростира ли действието си и формираната сила на пресъдено нещо по приетите от съда за установени факти, които не са посочени в диспозитива и въз основа на които е стигнал до правните последици на съдебното решение. Със смъртта на кредитополучателя неговите наследници стават ли страна по договора за кредит и имат ли качество на кредитополучатели с оглед осъщественото универсално правоприемство и това представлява ли нов и самостоятелен правопораждащ факт и отговарят ли наследниците на самостоятелно основание по договора за кредит – като страна по същия
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
По поставените два въпроса не може да се допусне касационно обжалване, доколкото не са свързани с решаващите доводи на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора, т. е. не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т. 1 ТР №1/2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото съдържат условие, което не е прието за установено от въззивният съд, а именно: че ищецът по делото е доказал с гласни доказателства, че основанието на преведената парична сума по банков път е договор за заем. В случая, въззивният съд е приел обратното: искът е неоснователен, защото не са ангажирани доказателства от които да се изведе извод, че парите са преведени въз основа на сключен договор за заем. Съгласно цитираното Тълкувателно решение – „материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му“. Освен това, този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не е налице и посоченото от касатора специално основание. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика /вкл. и посочена в цитиранато от касаторката решение по гр. д.№4345/2018 г. на ІV го. о./, съгласно която при предявен иск по чл. 240 ЗЗД, върху ищеца е доказателствената тежест да установи, че е предоставил средствата като заем, а при оспорване на основанието – ответникът следва да установи, че са дадени на друго основание. В случая, въз основа на ангажираните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че не е доказано посоченото от ищеца основание за предоставяне на средствата /заем/, а е доказано възражението на ответника за предоставянето им като дарение. /Останалите, посочени от касаторката решения не обосновават основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото са постановени по въпроси, които не са идентични със сега поставените/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Съставлява ли спогодбата по чл. 365 ЗЗД правопораждаща сделка, която да бъде приравнена на нов договор за заем тогава, когато не е установено съществуването на предхождащи облигационни връзки?
Ако със сключване на спогодбата по чл. 365 ЗЗД се установят нови отношения по договор за заем следва ли по делото да се установява реалното изпълнение към посочения длъжник?
Възможно ли е да се постигне спогодба по чл. 365 ЗЗД при условие, че липсва предхождащо правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.