чл. 16 ал. 1 ЗУТ

1. Следва ли ищецът по иска за собственост да индивидуализира спорната по делото реална част, след като е прието заключение на вещо лице и към него е изготвена скица с точна индивидуализация на имота; 2. Допустим ли е иск за собственост със заявен петитум за установяване верни имотни граници на целия имот и при предявен иск за собственост за реална част от поземлен имот, съдържащ твърдения в исковата молба, че е налице грешка в кадастралната карта и че тази реална част е неразделна част от целия поземлен имот, дължи ли съдът произнасяне с крайния съдебен акт по така предявеното искане или е достатъчно да съобрази в мотивите си верните граници на имота; 3. За задължението на съда да се произнесе се по направените с въззивната жалба доказателствени искания – дължи ли въззивният съд произнасяне със собствени мотиви по направено доказателствено искане във въззивната жалба, след като е вече налице произнасяне по предходно въззивно производство, което е прекратено за изпълнение на процедурата по чл. 247 ГПК, или е достатъчно да констатира произнасянето по искането от страна на предходната въззивна инстанация, или следва да процедира в съответствие с принципа за дирене на истината (чл. 10 ГПК); 4. Относно задължението, като втора инстанция по същество на спора, да обсъди в решението си поотделно и в съвкупност всички доказателства, възражения и доводи на страните; 5. Има ли значение за произнасяне по иска за собственост върху реална част от имот съобразяването на фактите и обстоятелствата настъпили преди, по време и след придобиване на правото на собственост от ищците – урегулиране на имота по имотни граници, видът и местоположението на оградата, изграждане и местене на ограда, отписване на имот от акт за държавна собственост, последващи регулационни промени и заснемане на имота в кадастралната карта; 6. За значението на изменението на регулационния план, което е извършено по искане на заинтересованите лица и за възможността впоследствие същите лица да поискат поправка на грешка в кадастралния план по отношение на границите на имота, макар да не са обжалвали заповедта, с която регулационният план е бил изменен; 7. По какви критерии се установяват границите на поземлените имоти и кадастралната карта, когато те са урегулирани; 8. С какви доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 17а ЗППДОП/отм./; 9. Следва ли съдът при произнасяне по иск с правно основание чл. 109 ЗС да отчете състоянието на имота на ищците при придобиването му и има ли промяна на това състояние при предявяване на исковата молба, както и да се съобрази предишното правно състояние на имота на ищеца; 10. Следва ли съдът да съобрази исканата от ищеца мярка съответна ли е на нарушението на правото на собственост на ищеца.