чл. 31 ал. 2 ЗС
Чл. 31. […] (2) Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли уговорка, постигната между бивши съпрузи в рамките на споразумение по чл. 51 СК, за предоставяне на семейното жилище за ползване срещу задължение за изплащане на банков кредит, да се квалифицира като договор за заем за послужване по см. на чл. 243 ЗЗД?
Допустимо ли е съдът да приеме наличие на договор за заем за послужване при липса на съгласие за временно и безвъзмездно ползване без уговорен срок и без задължение за връщане на вещта и при положение, че ответницата не се е позовала на такъв договор?
При прекратяване на брака и възникване на обикновена съсобственост между бивши съпрузи приложима ли е разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато единият съсобственик ползва имота еднолично и изключва другия от ползване, независимо от предходно споразумение за семейното жилище?
Отпада ли основанието за предоставяне на семейното жилище по чл. 56 СК при заживяване на ползващия съпруг на съпружески начала с нов партньор и длъжен ли е съдът служебно да съобрази това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При положение, че наемът в повече е получаван по силата на договори за наем, сключени от сегашните ищци, заедно и съвместно с ответника, в които ясно е указано, че последният има право да получи една четвърт от наема, съобразно правата му според постановлението за възлагане, т. е. ищците са били съгласни с това разпределение, а впоследствие със съдебно решение е установено, че действителният дял на ответника не е 1/4, а 1/6, то касае ли се до хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС, или е налице тази по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД - връщане на нещо, получено на отпаднало основание?
При искова молба, насочена срещу двама ответници - съпрузи, впоследствие при смъртта на съпругата и заместването й по чл. 227 ГПК от правоприемниците, може ли да се приеме, че основанията, на които се претендира половината сума от единия съпруг, могат да се отнасят и да се приложат и за припадащата му се част като правоприемник на починалата си съпруга, за която е установено, че не е собственик в съпружеска имуществена общност нито на частта от имота, нито е получавала част от наема за тази част от имота, за която със сила на пресъдено нещо е прието, че изначало не е придобита и съответно не е съпружеска имуществена общност, или в този случай, искът е основателен само срещу първоначалния ответник (т. е. за половината от наемната цена, разпределена съобразно квотите на ищците), а останалата половина, насочена срещу първоначалната ответница, починалата съпруга, искът е неоснователен, което обхваща и частта, наследена от първоначалния ищец – съпруг, в качеството му на правоприемник по чл. 227 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, а освен това да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и задължен ли е да изложи мотиви при преценката на всички доказателства като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора факти?
Може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и недоказани?
Има ли значение при определяне пасивната процесуалноправна и материалноправна легитимация на наследниците правната норма на чл. 60, ал. 1 ЗН в исково производство по предявен иск против наследниците, приели наследството?
Отговарят ли наследниците за задълженията на наследодателя съобразно своя дял от наследството?
Хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС, частен случай ли е на общата забрана на чл. 59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго?
При облагодетелстване на един съсобственик за сметка на друг съсобственик в недвижим имот при ползване на имота, каква следва да бъде правната квалификация на иска за дължимо обезщетение за процесен период от време - по чл. 30, ал. 3 ЗС или по чл. 31, ал. 2 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотите, предмет на делбата, са поделяеми, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е всички имоти, предмет на делбата, да бъдат изнесени на публична продан като неподеляеми, без да е изследван и изяснен въпросът относно тяхната поделяемост - на всеки един от тях по отделно; Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд; Следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства за поделяемостта на имотите, предмет на делбата; От какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, когато броят на съделителите е равен или по-малък от броя на делбените имоти; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи възможното преустройство, с оглед обособяването им в самостоятелни обекти; Длъжен ли е делбеният съд служебно да изиска, или да укаже на страните да се снабдят със становище от главния архитект на съответната община по отношение на възможностите за поделяемост на жилищна сграда; Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото, да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил; доводите и възраженията на страните, с оглед изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован; Основателна ли е претенцията за възлагане, предявена от съделител с качеството на наследник и отговарящ на всички законоустановени условия, ако останалите съделители не са наследници; Следва ли успешното провеждане и уважаването на възлагателната претенция в подобни случаи да бъде поставяна в зависимост от обстоятелства /сделки/, независещи от неговата воля и поведение; Допустимо ли е въззивният съд, определяйки правната квалификация на претенцията по сметки, да промени приетата от първоинстанционния съд такава, без да измени доклада по делото и без да предостави възможност на страните да вземат становище и да организират защитата си, а да стори това едва с решението си.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, при положение че това е обективно невъзможно? Задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност ли е демонстрирането на промяната в намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно и не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота? Манифестирането на намерение за владение чрез отблъскване на владението на останалите съсобственици следва ли да се разбира във всички случаи като активно противопоставяне на техните претенции. Може ли това намерение да се манифестира при липса на претенции от страна на останалите съсобственици и незаинтересованост към съсобствения имот, или промяната в намерението може да се прояви само чрез отблъскване на техни активни претенции към имота? Длъжен ли е съдът, при преценка за наличието на промяна в намерението на съсобственик за своене и демонстрирането на завладяването на чуждите идеални части от съсобствения имот, да вземе предвид действията на владелеца, надхвърлящи обикновеното ползване на имота и покриващи съдържанието на правото на собственост, като например изграждането на трайни конструкции и насаждения в имота, ограждане на същия и добиване на плодовете от него, които действия се възприемат от съсобственика, на който се противопоставят, и който бездейства в периода на придобивната давност, и да ги цени като владелчески по смисъла на чл. 69 ЗС (сочено противоречие с приетото в решение №60123/16.11.2021 г. по гр. д. №50/2021 г. на ВКС, II г. о. и решение №148/14.11.2018 г. по гр. д. №4501/2017 г. на ВКС, I г. о.)? Фактическото разделяне на наследствените (съсобствените) имоти, при което част от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, ползва постоянно същия със знанието и без възражение на останалите съсобственици и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС, представляват ли действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При какви предпоставки въззивният съд може да предприеме действия за уточняване на искова молба в делбено производство за заплащане на извършените от съделител разходи за строително-ремонтни работи в съсобствения имот?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, във всички случаи ли представлява обща част или остава съсобствено при квотите, при които е било притежавано преди построяването на сградата и как следва да се определят в този случай правата върху него - дали според документите за собственост или по правилото на чл. 40 ЗС?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
чл. 108 ЗС, чл. 116 ЗЗД, чл. 131 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 265 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ЗС, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 68 ал. 2 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 84 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При посочен, след уточняваща молба, ответник по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно държавата, чрез МРРБ следва ли първоинстанционният съд да конституира същия като страна по делото?
Следва ли исковата молба да бъде върната и делото прекратено, след като първоначален ответник е бил посочен областен управител, тъй като видно от представения АЧДС, по актовите книги, жилището е вписано като държавна собственост – частна на Областна администрация на област София – град, с правно основание чл. 68 ЗДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона? (По осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Настъпилите в хода на съдебното производство факти следва ли да бъдат взети предвид, когато са от значение за спорното право и погиването на сградата - обект на ревандикация в хода на съдебното производство, представлява ли факт с правно значение за спора или обуславя отпадането на правния интерес от провеждането му? Липсва ли правен интерес от предявяването на установителен иск за погинала постройка? С погиване на сградата в хода на съдебния процес отпада ли правния интерес от установяване на собственост върху правото на строеж, което по смисъла на чл. 66, ал. 2 ЗС не се погасява?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.