чл. 67 ал. 1 ЗС

относно погасяването на правото на строеж на бъдещата масивна шестетажна сграда (дали по силата на закона или чрез едностранния акт на отказ от права) и приетия от съда извод за погасяване на правото да се иска разваляне на двустранния договора, не представлява произнасяне по предявения иск – погасяването на правото на строеж не води до погасяване на правото да се иска разваляне на двустранния договор, а произнасянето на съда по въпроса за погасяване на съпътстващия акт (учредяване на правото на строеж) не е произнасяне по предявения иск. Във връзка с довода за очевидна неправилност на въззивното решение касаторите поддържат, че в нарушение на задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е извършил задълбочена преценка относно правното значение на направения от ответника отказ от учреденото му право на строеж. Въззивният съд, въпреки че възприема и препраща към мотивите на първата инстанция, не придава никакво правно значение на отказа, доколкото приема, че към датата на отказа, правото на строеж, учредено в полза на ответника, е погасено по давност. На сторения отказ се придава значение, каквото той няма. Сочи се, че съгласно трайно установената съдебна практика, отказът от право на строеж е в полза на собственика на земята като аргумент от правилото на чл. 67 ЗС; следователно като се е отказал от правото си на строеж, ответникът е освободил имота на касаторите от вещната тежест, с която той е бил обременен. Направеният от ответника отказ от предоставеното му вещно право не може да се тълкува в полза на ответника и в този смисъл да се формира извод, че от датата на отказа започва да тече правото на касаторите да развалят договора. Оспорва се и изводът на въззивният съд, че след като правото на строеж в полза на ответника е било погасено към датата на направения отказ, то срокът за разваляне на договора е започнал да тече от сключването му и е изтекъл преди вписване на отказа и преди предявяване на иска. За неправилен се сочи изводът, че правото да се развали договора поради неизпълнение започва да тече от момента, в който е породил действие, приемайки че началото на действието му е датата на сключването му. Сочи се, че в подкрепа на това е и фактът, че в договора липсва уговорка владението върху прехвърляните идеални части от имота да бъде предадено на приобретателя в деня на подписване на договора, от което може да се направи извод, че прехвърлителят не е изразил воля вещнопрехвърлителният ефект на договора да породи действие в деня на неговото сключване. Поддържа се, че въззивният съд не е формирал извод относно правата на ищците и съществуващите задължения на ответника, поети с двустранния договор, а се е ограничил до извода, че правото на ищците да развалят договора е погасено по давност, без да обсъжда доводите им, че както техният наследодател, така и те, не са имали основания да се съмняват в намеренията на ответника да изпълни задълженията си по договора. Срокът да се развали договора е давностен и когато има позоваване от някоя от страните по него, че това право е погасено, съдът е длъжен да изследва дали той е спиран или прекъсван. Твърди се, че след като в хода на настоящото производство ответникът потвърждава извършения отказ от правото на строеж, в частност че не възнамерява да изпълни задълженията си по договора, то няма как да се приеме, че срокът за разваляне на договора е изтекъл към датата на подаване на исковата молба. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК.