няма обуславящ характер за изводите на въззивния съд по смисъла на т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Питането предполага по делото да са установени обстоятелствата, че плащането на цената по предварителния договор от 1997 г. се е извършило по време на брака на Е. и М. Д., както и че е извършено със средства, общи на двамата съпрузи. Въззивният съд не е формирал такива фактически изводи, а във фазата по селектиране на жалбите касационната инстанция не извършва ревизия по отношение констатациите на въззивния съд по релевантните за спора факти. Освен това не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаторката не сочи и не прилага практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също отсъства, тъй като касаторката не сочи противоречива или погрешна съдебна и/или тълкувателна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна и/или тълкувателна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, които предпоставки се изискват за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г., ОСГТК на ВКС.