чл. 7 ЗОДОВ

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба?
Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо не кредитира някои от тях?
Когато въззивният съд приеме, че в резултат от допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение твърдени от страната факти, чието осъществяване е оспорено от противната страна, не са били доказани, тъй като заключението не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност, може ли да замести заключението на вещото лице със свои мотиви, или е длъжен да назначи повторно заключение?
Какви са критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Длъжен ли е въззивният съд с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи собствени мотиви след преценка на релевантните към спора обстоятелства?
Длъжен ли е съдът да анализира и обоснове съобразно всички факти и обстоятелства по делото приложението на Х. на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), в частност чл. 15 ХОПЕС с оглед твърденията за нарушения на правото на ЕС?
Допустим ли е иск по ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение по ЗДСл, предвиждащ право на обезщетение в определен размер?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения?
При наличие на предвидено в ЗДСл обезщетение (компенсация) за имуществени вреди на служител при незаконосъобразно уволнение може ли да се ангажира отговорността на държавата на основание правото на ЕС за имуществени вреди в по-голям размер?
Правното основание за издаване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение, отменена като незаконосъобразна, може ли самостоятелно, отделно от акта, да ангажира отговорността на държавата чрез процесуалния й субституент - законодателният орган, на основание правото на ЕС за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното уволнение? Представлявайки задължителен реквизит от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, същото има ли пряко действие, независимо от акта, чийто реквизит е? Може ли да породи правни последици, различни от издадената заповед, вкл. да ангажира отговорността на субект, различен от органа по назначаване?
Когато вредите формално са произтекли от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, издадена от орган по назначаването - директора на Агенция „Митници“, за да бъде постановено валидно съдебно решение, необходимо ли е този процесуален субституент да бъде конституиран като страна по делото?