чл. 53 ЗН

Следва ли въззивният съд да отчете пропуск в доклада на първоинстанционния съд по иска по чл. 430 ТЗ по отношение на това кои обстоятелства се признават и кои оспорват (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК) и в тази връзка да отчете липсата на указания както до ищеца по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК, предвид възложената му, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест при оспорване твърдението му за извършено от него предоставяне на сумата по процесния кредит, така и до ответниците във връзка с извършеното от тях оспорване, че сумата по банков кредит №006 LD-R-001490/22/11/2010 г. е получена и да отстрани този порок, включително да даде указания какви процесуални действия да извършат? Може ли въззивният съд да приеме, че между страните е уговорен начин на плащане – безкасово, без такъв да е уговорен и без да има такива твърдения в исковата молба, без да е разпределена доказателствената тежест и без да са давани указания на страните в тази връзка, че ще счита за изпълнение на доказателствената тежест „заверката на банковата сметка, а на оспорващата страна – доверителите ми, че ще следва да опровергаят заверката на сметката? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните? Следва ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за събиране на доказателства, които се събират служебно от съда при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод за необоснованост на фактическите изводи? Следва ли въззивният съд да приеме, че сумата по процесния кредит не е предоставена на кредитополучателя, ако след като ищецът е бил задължен на основание чл. 190 ГПК да представи документи, удостоверяващи усвояването на процесния кредит и е предупреден, че при неизпълнение го грозят последиците на чл. 161 ГПК и той не изпълни това задължение? С какви доказателства по смисъла на ГПК следва да се установи изпълнението на поетото от банката кредитор задължение по договор за банков кредит за предоставяне на кредитната сума и усвояването и съобразно разпоредбата на чл. 305 ТЗ и може ли самото изявление на вещото лице в изготвената от него експертиза, но не почиващо на доказателства, които да са приети по делото или да са му предоставени от банката, да се приеме за доказателство за извършен превод/заверяване на сметката?