30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 205 НПК

Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване
Чл. 205. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган.
(2) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.
(3) В случаите на ал. 1 и 2 органът на досъдебното производство незабавно осъществява правомощията си за образуване на наказателното производство.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Задължението на съда да обсъди всички доводи на страните, представените в тази насока доказателства така, че да реши спора според точния смисъл на закона.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона?“ Поддържа, че определението на СГС е било постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №9/25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №3700/2013 г., I г. о., ГК и постановление №4 от 1968 г. на Пленума на ВС. Заявява и очевидна неправилност на определението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона?“, за който се поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №9/25.03.2014 г. по гр. д. №3700/2013 г. на I г. о. на ВКС и ППВС №4/1968 г. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за корупцията в страната и чужбина. В изложението си по последната тема С., изказвайки вижданията си относно наличието на корупция в журналистическото съсловие, е бил запитан от водещата дали знае за корумпиран журналист в България, на който въпрос е отговорил с думите: „А. наистина ли не знаете?“ и последвало: „Ето ви го един А. Х., ето ви го един В. П.. Какви са тези, на които им е казано на 15-и декември цялата история на Н. за престъпната схема на Б. с ощетяване на държавата със стотици милиони, и те са си мълчали!? Аз бих пратил прокуратурата при тях, да ги разпита.“, а също и: „Има закон, има Наказателен кодекс. Всеки, който знае за престъпление, е длъжен да докладва на съответните институции. Защо не са го направили?“. Ищците твърдят, че ответникът е повторил горните обвинения в последващи негови публични изявления пред други медии, като са посочени „коментар“ от същата дата (11.02.2020 г.) пред сайта „ПИК“, при участие в публицистично предаване „Плюс-минус“ по Нова ТВ от 13.02.2020 г., в публично изявление в Народното събрание на 14.02.2020 г., в интервю пред „ПИК ТВ“ от 17.02.2020 г. и на страницата на сайта на „ПИК“ от 17.05.2020 г. Тези изяви на В. С. са гледани и четени от множество лица - зрители или читатели, пряко или на запис, и според ищците осъществяват съставите на обида (казване и извършване на нещо унизително за честта и достойнството, по смисъла на чл. 146 НК - всички фактически твърдения за прояви на корупция, като крайно осъдително поведение в актуалната правна и обществена среда) и клевета (разгласяване на позорно обстоятелство и приписване на престъпление - чл. 147 НК). П. и Х. твърдят още, че с цитираните изрази ответникът умишлено и преднамерено ги е увредил, като им е нанесъл неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни последици върху личността, честта, включително професионалната им дейност, тъй като и двамата са водещи и разпознаваеми журналисти в национална електронна медия, и за тях - като водещ на публицистично предаване, отразяващо актуалните събития в страната (вкл. и политическите такива) и директор на редакция „Новини, актуални предавания и спорт“ в телевизия БТВ - са от изключителна важност доброто им име и безупречната професионална репутация. От своя страна, В. С. оспорва исковете, като твърди, че при публичната му изява в процесното предаване не е осъществен нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи, че в посоченото предаване не е обиждал и клеветил съзнателно, целенасочено и преднамерено ищците, както и не е изрекъл по повод на същите, че са „корумпирани телевизионни водещи“; не е изричал по отношение на тях каквито и да е фактически твърдения, а единствено своето лично оценъчно мнение, като се позовава на правото си на изразяване на лично мнение, прогласено в чл. 39 – чл. 41 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС. Оспорва и размера на претендираните обезщетения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпроса е налице многобройна и трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивният съд, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно тази практика, нормата на чл. 126 ГПК изисква пълен субективен и обективен идентитет между делата, а такъв /както е и в настоящия случай/ е налице, когато двете дела са между едни и същи страни /субективен идентитет/ и е налице пълно съвпадане на предмета на делата, с пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца /обективен идентитет/. Разликата във входящите номера на подадени от страната жалби /които са с напълно идентично съдържание/, не променя извода за идентичност на делата, образувани въз основа на различни искови молби пред съда. Ето защо и съдът счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

“За да е налице основанието по чл126 ГПК, необходимо ли е да е налице пълен субективен и обективен идентитет между делата?“ Жалбоподателят оспорва наличието на такъв поради различните номера на жалбите, с които жалбоподателят е изразил несъгласието си пред Прокуратурата относно бездействието на Главния прокурор /първото дело било образувано във връзка с жалба с вх.№PRB 20200685364 от 18.08.2020г., а настоящето по жалби с вх.№PRB 20200683464 и двете PRB 20200683235 от 18.08.2020г./

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните. Поставят и въпроса дали е налице имуществена нееквивалентност за ищеца по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД като резултат от владението на едно лице върху вещта, при положение че вещта е владяна същевременно от друго лице, по отношение на което ищецът не доказва наличие на право на собственост върху вещта.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела