чл. 260 т. 3 ГПК

за това следва ли въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение?, както и за това 8 Актът е постановен на 19.08.2024 следва ли въззивният съд да изложи мотиви, които включват неговите фактически и правни изводи по наведените във въззивната жалба доводи, въз основа на които постановява своето решение?; Така поставените въпроси са включени в предмета на делото, били са обсъждани от състава на въззивния съд, като са предпоставили правните изводи в решението му, но не обуславят допускането на същото до касационен контрол. Въззивният съд е съобразил вменените му от закона и доразвити в съдебната практика задължения, че трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, включени в предмета на въззивното производство, като в решението си посочи какво е становището му по тях и въз основа на какви доказателства са изградени изводите му. Съгласно чл. 269 ГПК в предмета на въззивното производство се включва проверка на валидността на първоинстанционното решение в неговата цялост, на допустимостта на същото в обжалваната му част и на правилността му, съобразно посоченото във въззивната жалба. Проверката за валидност и допустимост на обжалваното решение предхожда произнасянето на въззивния съд по съществото на материалноправния спор. Съгласно т. 19 ТР №******година, постановено по тълк. д. №******година на ОСГК на ВКС, която съгласно ТР №******година, постановено по тълк. д. №******година на ОСГТК на ВКС, е запазила действието си при новата нормативна уредба, дейността на въззивният съд по проверка на правилността на първоинстанционното решение не е контролно отменителна, а е аналогична на дейността на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение я продължава. Целта на въззивното производство е да бъде дадено разрешение на конкретния материален спор, като предмет на производството е спорното материално право. Въззивният съд дължи разрешаването на спора по същество, като преценката за правилността на първоинстанционното решение е само косвен резултат от това разрешаване. При разрешаването на спора въззивният съд трябва да извърши същите дейности както и първоинстанционния такъв, а именно чрез преценка на събраните по делото доказателства да установи кои от твърдените от страните факти и обстоятелства са доказани и кои не, като подведе установените такива под приложимата правна норма. В тази връзка основанията за обжалване по чл. 260, т. 3 ГПК не представляват основания за отмяна на първоинстанционното решение, а очертават обхвата на извършваната от 9 Актът е постановен на 19.08.2024 въззивния съд дейност по разрешаването на материалноправния спор. По този спор въззивният съд трябва да се произнесе с решението си, като изложи собствените си мотиви относно спорното право, като поради това, че направените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение очертават предмета на въззивното производство съдът е длъжен да ги вземе предвид и да се произнесе по допустимостта и основателността им, като оглед на тези си изводи формира и крайния си извод относно спорното материално право, предмет на производството. Тъй като не се предвижда произнасянето по направените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение да става с отделен акт, становището на въззивния съд по отношение на тях следва да намери отражение в постановеното от него решение по съществото на спора. Затова мотивите към въззивното решение трябва да съдържат и изводите на въззивния съд относно тези доводи. Те задължително трябва да бъдат взети предвид от съда и липсата на произнасяне по тях представлява съществено процесуално нарушение. Задължението на въззивния съд да мотивира решението си може да бъде изпълнено и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, в случаите по чл. 272 ГПК, като по този начин съдът превърне мотивите на първоинстанционния съд в свои. Тази възможност обаче не освобождава въззивният съд от задължението да изложи и свои мотиви по съществото на спора, като обоснове извършеното препращане към мотивите на първоинстанционното решение, а също така и от задължението да изложи собствени мотиви по направените с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, а също така и по наведените от страните във въззивното производство твърдения и доводи. Съобразявайки тези си задължения съставът на Апелативен съд Велико Търново е разгледал всички наведени от страните в производството твърдения, доводи и възражения, като е преценявал доказаността и основателността на същите опирайки се на извършената преценка на събраните по делото доказателства. Последната преценка е извършена по отношение на всички събрани по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната съвкупност взаимовръзка, като е посочено на кои от тях съдът дава вяра и на кои не, както и са посочени причините за това. Резултатите от тази преценка са отразени в мотивите на въззивното решение в което, освен становищата на страните е отразено кои от техните твърдения, доводи и 10 Актът е постановен на 19.08.2024 възражения се приемат за доказани и въз основа на кои доказателства. Въз основа на приетата за доказана фактическа обстановка въззивният съд е подвел фактите и обстоятелствата под приложимите за тях правни норми, прилагайки предвидените в тях правни последици. С оглед на това не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново по така поставените правни въпроси. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК КПКОНИ гр. София е поискала въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР №1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. №1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова 11 Актът е постановен на 19.08.2024 те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 ГПК, но не и в това по чл. 288 ГПК. Изложените от КПКОНИ гр. София твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Апелативен съд Велико Търново. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение №156/10.08.2023 година на Апелативен съд Велико Търново, трети граждански и търговски състав, постановено по гр. д. №38/2023 година., по подадената срещу него КПКОНПИ гр. София, касационна жалба с вх. №4703/12.09.2023 година и такова не трябва да се допуска. Тъй като не се допуска касационно обжалване на въззивното решение то съдържащите се в подадената срещу същото касационна жалба оплаквания за неправилно определени от състава на Апелативен съд Велико Търново размер на дължимата се държавна такса върху отхвърления размер на исковете и размер на дължимото се на насрещната страна адвокатско възнаграждение следва да бъдат считани за искане за изменение на решението в частта му за разноските по чл. 248 ГПК. Поради това след връщането на делото на въззивният съд същият следва да се произнесе по тези искания.