чл. 140 ал. 3 ГПК

дали правото на собственост на ищцата е засегнато до степен, налагаща цялостното премахване постройките на ответника. Прието е за установено, че сградата на ищцата и тази на ответника имат общ зид, а не са долепени на фуга една към друга. И двете сгради са строени около 1920-1930 г., т. е. те са на около 90 години, но въпреки това конструкциите им са в задоволително състояние и могат да понесат вертикални товари. Това се отнася и самостоятелно за сградата на ответника, чието състояние е лошо и налага извършването на ремонтни дейности. Заключението на в. л. Х. по съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, е кредитирано като пълно, обективно и компетентно при преценката му по чл. 202 ГПК, изготвено въз основа на непосредствени впечатления на вещото лице от извършени огледи на имотите на страните, и на правилата на формалната и житейска логика, без данни за съмнение в достоверността на изводите, които са съответни и на събраните по делото доказателства. От него е установено още, че вследствие на течове от покрива на сградата на ответника са нанесени вреди в сградата на ищцата. Установено е, че през есента на 2020 г., след завеждане на делото, ответникът е извършил ремонт на покривната конструкция, след който се предотвратява причината за наводняването и задържане на влага в имота на ищцата, което, в съвкупност с установеното, че може да понесе вертикален това, е довело до решаващ извод, че за сградата от 44 кв. м. няма опасност от самострутване и не е налице твърдяното от ищеца поддържане от страна на ответника на противоправно състояние, като самия факт на нуждата от ремонт на тази сграда не обуславя искането за премахването й. По отношение на постройката от 10 кв. м., долепена до сградата на ответника, е прието ищцата да не е доказала наличие на пречене, а самостоятелно фактът дали е незаконен строеж не може да обуслови основателност на иска. Отчитайки и поведението на ответника в годините да предприеме действия да ремонтира притежаваните от него постройки (макар издаденото му строително разрешение през 2017 г. да е отменено по жалба на ищцата), и извършения ремонт в хода на делото, довел до спиране на течовете в двата имота, съдът е приел, че поведението му показва намерение да поддържа имота си и да пресече опасност от самосрутване, поради което искането за премахване на двете постройки на ответника е неоснователно. По тези съображения е формиран краен решаващ извод за неоснователност на исковете за премахване на двете постройки, собственост на ответника, обусловен от недоказването, от страна на ищцата, че ответникът ѝ пречи да упражнява правото си на собственост по отношение на притежавания от нея недвижим имот, като ѝ създава пречки, по-големи от обикновените, които да налагат цялостното премахване на сградите.