чл. 92 ал. 1 изр. 2 ЗЗД
Чл. 92. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.; доп., бр. 83 от 1996 г.) (1) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /“АД”/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /“СД”/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД”/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект? С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона? Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/ гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното? Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество? Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество? Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/ дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения? Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение? Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки? Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 276 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 357 ЗЗД, чл. 41 ЗЗД, чл. 47 ЗМТА, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 710 ТЗ, чл. 711 ТЗ, чл. 714 ТЗ, чл. 735 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 92 ал. 1 изр. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /“АД“/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /“СД“/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД“/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?
С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?
Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?
Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на Изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?
Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?
Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по Договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?
Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 276 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 357 ЗЗД, чл. 41 ЗЗД, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 710 ТЗ, чл. 711 ТЗ, чл. 714 ТЗ, чл. 735 ТЗ, чл. 80 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 92 ал. 1 изр. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Допустимо ли е кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди от неизпълнение на едно и също договорно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
За задължението на съда да тълкува клаузите на договора и да изхожда от действително изявената воля на страните?
За задължението на съда да приложи правилата на чл. 20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните относно предмета на договора съответно техните изявления?
За задължението на съда да обсъди всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото, и да обоснове решението си. За задължението на съда да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?
За задължението на въззивния съд, разглеждащ иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по търговска сделка, служебно да следи за евентуална нищожност на съдържащите се в договора уговорки за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави (закона)?
В кой момент от развитието на първоинстанционното производство ответната страна, от която се претендира договорна отговорност, следва да упражни възражение за недействителност на противопоставения й договор като сключен от лице без представителна власт? След като такова възражение не се съдържа в подадения от ответника отговор на исковата молба и е направено едва със становището от 27.09.2023 г., депозирано във въззивното производство, то това възражение своевременно ли е или се явява преклудирано?
Процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, вследствие на които ответникът не е участвал пълноценно в процеса след първата фаза по размяна на книжа, лишили ли са ответника от възможността за своевременно упражняване - с отговора на исковата молба, на възражение за недействителност на договора за строителство като сключен от лице без надлежна представителна власт?
При липса на своевременно възражение от заинтересованата страна за недействителност на относима към предмета на делото правна сделка, поради сключването й от лице без надлежна представителна власт, допустимо ли е съдът да се произнася в мотивите на решението за нейната нищожност, след като тази нищожност не произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Допустимо ли е съдът служебно да вменява задължения на страна в процеса да представя доказателства за учредяване на представителна власт на лицето, сключило правната сделка и съответно да прилага последиците на чл. 161 ГПК от непредставянето на изискания документ, след като заинтересованата от установяване на твърдяната недействителност страна няма такова доказателствено искане? Това процесуално действие на съда нарушава ли диспозитивното начало в процеса?
Служебното задължение на въззивния съд да изложи фактически и правни изводи след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и всички релевантни доказателства?
За обективната невъзможност по чл. 81, ал. 1 ЗЗД и предпоставките за намаляване на обезщетението или освобождаването на длъжника от отговорност по чл. 83, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 161 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 202 ГПК, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 81 ал. 1 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 изр. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ и 2. „Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?“. Сочи противоречие по първия въпрос с решение №222/27.03.2018 г. по т. д. №505/2017 г. на ВКС, II т. о., а по втория с т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №12/16.02.2016 г. по гр. д. №2184/2015 г. на ВКС, III г. о., решение №42/05.03.2014 г. по гр. д. №5488/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №283/14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение №40/04.02.2015 г. по гр. д. №4297/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение №157/11.02.2016 г. по т. д. №3638/2014 г. на ВКС, I т. о. и др.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Василка Илиева
чл. 123 ЗЕ, чл. 210 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 410 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 82 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
чл. 12 ГПК, чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, чл. 146 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 580 ГПК, чл. 586 ал. 1 ГПК, чл. 82 ЗЗД, чл. 83 ал. 2 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички доказателства, възражения и доводи на страните за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?“; 2. „Допустимо ли е едната страна по двустранен договор да прекратява договора с едностранно изявление или с конклудентни действия, ако е започнало изпълнението на договора и насрещната страна по договора е изправна?“; 3. „Допустимо ли е страна по двустранен договор да се отказва от изпълнение на договора чрез позоваване на клауза за едностранно прекратяване на договора с уговорка за заплащане на неустойка, ако преди това същата страна вече е неизправна поради неизпълнение на друго/и задължение/я по същия договор?“; 4. „Следва ли да се счита по отношение на едната страна по двустранен договор за приемане със съгласие за прекратяване на договора, връщането на парична сума по банков път от другата страна, и следва ли в тази хипотеза да се събират допълнително доказателства за волята на страната получила по банков път парите?“ и 5. „Договорът със смесена характеристика – включващ договор за възлагане на строителство на недвижим имот и предварителен договор за покупко-продажба на имота, предмет на строителството, с купувач – възложител физическо лице, представлява ли потребителски договор с основен негов предмет строителството на имота?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Тълкувателно решение №3/23.02.2022 г. по тълк. д. №3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, решение №111 от 17.07.2018 г. по гр. д. №3695/2017 г. на ВКС, III г. о., решение №73 от 5.07.2018 г. по гр. д. №3228/2017 г. на ВКС. III г. о., решение №338/27.03.2018 г. по гр. д. №706/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение №142 от 30.03.2020 г. по т. д. №2970/2018 г. на I т. о., вторият и третият въпроси са решени в противоречие с приетото в решение №39 от 15.05.2014 г. по т. д. №1061/2013 г. на ВКС, I т. о. и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, четвъртият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а петият въпрос е решен в противоречие с приетото в практиката на ВКС – Тълкувателно решение №3/23.02.2022 г. по тълк. д. №3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, определение №60602/27.07.2021 г. по гр. д. №510/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение №23 от 07.07.2016 г. по т. д. №3686/2014 г. на ВКС, I т. о. решение №86 от 17.08.2015 г. по т. д. №616/2015 г. на ВКС, I т. о., в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз – решение от 21 март 2019 г., Pouvin и Dijoux, С-590/2017, EU:C:2019:232, т. 19, решения от 30 май 2013 г., Asbeek Brusse и De Man Garabito, C 488/2011, EU:C:2013:341, т. 30, решение от 10 март 2005 г., EasyCar, С-336/03, EU:C:2005:150, т. 21, от 27 март 2019 г., slewo, С-681/2017, EU:C:2019:255, т. 34 и решение от 12 март 2020 г., Verbraucherzentrale Berlin, С-583/2018, EU:C:2020:199, т. 27, а също и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от предмета на спора, а именно:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидна неправилност, състояща се във вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение. Въззивният съд е възприел произнасянето на първоинстанционния съд по акцесорния иск за 2600 евро като произнасяне по иск за лихва за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В своите мотиви по същество относно дължимостта на тази сума обаче въззивният съд е изложил съображения за основателност на иска като претенция за неустойка за забава с правно основание чл. 92 ЗЗД. Това вътрешно противоречие в мотивите е видно от съдържанието на решението, поради което представлява очевидна неправилност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.