чл. 73 ал. 1 ЗЗД

е релевантен, но същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, която настоящият състав споделя - вж. определение №825/14.12.2013 г. по ч. гр. д №1070/2013 г., III г. о., определение №562/28.10.2015 г. по ч. т. д. №3532/2014 г., I т. о., определение №614/26.10.2010 г. по ч. гр. д №542/2010 г., IV г. о., определение №590/07.12.2017 г. по ч. гр. д. №4655/2017 г., IV г. о., решение №29/28.06.2018 г. по т. д. №1738/2017 г., I т. о. и др. Приема се, че съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД паричното задължение може да бъде изпълнено от всяко трето лице. Без правно значение е дали третото лице е действало по писмено или устно овластяване от страната, или е действало като гестор. Основанието за сключване на договор за правна помощ с адвокат е осъществяването на процесуално представителство и защита по делото. Присъждане на разноски, съгласно чл. 78 ГПК и сл. се следва на защитаваната в процеса страна (а не на друго лице), ако от договора може да се направи извод, че уговореното възнаграждение е на това основание, както и че възнаграждението е реално заплатено. Не е от значение кой е платил възнаграждението на поелия защитата по делото адвокат. Обстоятелството, че плащането е извършено от трето лице, е ирелевантно в отношенията между страните по делото. Касае се до парично задължение на довереника към доверителя, което няма пречка да бъде изпълнено и от трето лице (чл. 73 ЗЗД). Поради това, във всички случаи изплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната, щом е установено основанието за плащане и размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен от страната и нейния пълномощник.