чл. 55 ал. 2 ЗЗД

1. „Допуснал ли е нарушение въззивния съд, на материалния закон и процесуалните правила, като не се е произнесъл по възражението за погрешна правна квалификация на предявените искове /основен и евентуални/?“; 2. „Уточнена ли е правната квалификация на всеки от предявените искове и по какъв критерий съдът е приел, че с част от претендираните от ищеца суми ответницата неоснователно се е обогатила, а за други /при същите твърдения за липса или отпаднало основание за получаването/ претенцията е отхвърлена?“; 3. „Допустима ли различна правна квалификация за всеки от комулативно съединените искове, като се вземат предвид обстоятелствата установяващи липса на семейни или сходни на семейните отношения между страните през процесния период, предвид твърденията на ответната страна, че не е считала, че с ищеца са семейство?“; 4. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет като анализира събраните по делото доказателства и изложи собствени мотиви, по въпроса налице ли е неоснователно обогатяване на ответницата и като се вземе предвид, че в основата си иска е един, защо приема, че само за част от претендираните суми иска е основателен?“; 5. „След като приема частична основателност на възраженията на ответницата, че извършените плащания са за общи за страните по делото житейски нужди, следва ли съдът да изложи отделни мотиви защо за част от извършените плащания приема, че е налице неоснователно обогатяване на ответницата; 6. „След като съдът е приел за безспорно фактическо съжителство на страните по делото, следва ли да се изложат мотиви за правната характеристика на този факт в контекста на погасяване на общи нужди за това съжителство, за които не са представени изрични писмени доказателства, но същите са приети като извършени?“; 7. „Допустимо ли е предявяване на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД при наличие на друг иск, с който обеднелият може да се защити?“; 8. „Допуснал ли е въззивният съд нарушение на чл. 162 ГПК, като не е определил размера на сумите, приети като дадени в изпълнение на нравствен дълг по чл. 55, ал. 2 ЗЗД?“; и 9. „Допуснато ли е нарушение при определяне родовата подсъдност на спора, като общата искова претенция е разделена на множество искове, което лишава ищеца от една съдебна инстанция?“. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а във връзка с последния въпрос излага и твърдения за недопустимост на постановения съдебен акт.