и доводите към него засягат частта на въззивното решение, по отношение на която жалбата е процесуално недопустима и поради това е оставена без разглеждане. Поради това цитираният въпрос и изложените към него доводи са ирелевантни и не обуславят процесуална недопустимост на въззивното решение в частта, предмет на разглеждане. В същата част, засягаща съдебния акт, с който искът е уважен при служебно упражнения контрол, по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС констатира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. Процесуалната недопустимост на решението предпоставя условия, отнасящи се до липсата или ненадлежното упражняване на правото на иск или жалба, които в конкретния случай не са доказани от касатора. Налице е право на иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, упражнено по надлежния ред с редовна искова молба, разгледана от съдилищата при съобразяване на обстоятелствата, отразени в нея и заявения петитум. Искът е разгледан на предявеното основание – получаване на процесната сума от ответницата при начална липса на правно основание, като в тази връзка са изложените изводи за недоказаност на твърденията за превеждане на сумата със знанието и разрешението на ищеца, както и са развити съображения за липсата на основание за получаването й. Мотивирано е разбирането на въззивната инстанция за недоказаност на твърденията за изразходване на парични суми за нужди на ищеца. Искът е разгледан на предявеното основание, когато фактическите констатации на съда са формирани по отношение на обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба, поставящи спорното право под конкретна искова защита. В случая окръжният съд не се е отклонил от обстоятелствената част на исковата молба и в съответствие със съдържащите се в същата твърдения е квалифицирал претенцията по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД. Жалбата също така е упражнена при наличието на право за обжалване – подадена е в срок, от надлежна страна по делото, при наличие на правен интерес, предвид неблагоприятния за ищеца резултат от постановения първоинстанционен акт, срещу подлежащо на въззивно разглеждане решение. Същата е редовна, съдържа изискуемите реквизити по закон и сезирането на окръжия съд е упражнено по предвидения в закона ред. Затова следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради вероятност за процесуална недопустимост на въззивното решение. Разглежданото въззивно решение, като постановено от надлежен орган – въззивен съд, в законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано от съдиите, участвали в разглеждане на делото и обективиращо мотиви и диспозитив с ясно съдържание отговаря на изискванията за валидност на съдебния акт. Поради това настоящата инстанция приема, че същото решение не е нищожно и бланкетно поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предложение първо ГПК не е налице, съответно липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на тази норма.