30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 51 ал. 1 ЗЗД

Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на немуществени вреди - болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право?
Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалия, следва да бъде определена?
При заявено възражение за съпричиняване на пострадалия за възникването на вредите следва ли решаващият съд да посочи въз основа на кои обстоятелства и в какво тяхно значение, при конкретно установените по делото факти, обосновава извода относно наличие или липса на съпричиняване и относно степента на съпричиняване?
Какви са обективните критерии, които съдът следва да съобрази за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Следва ли съдът да съобрази броя на извършените нарушения на закона, довели до настъпилия вредоносен резултат от страна на делинквента и на пострадалото лице при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и при определяне размера на всеки един от тях за причинения вредоносен резултат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е съдът да определи съотношението на съпричиняване между съизвършители на едно непозволено увреждане само въз основа на влязла в сила присъда, без допускане на автотехническа експертиза, при положение, че този въпрос не е разрешен в наказателното производство, а приносът е спорен?
Допустимо ли е присъждане на законна лихва за забава върху парична сума, за която вече е уговорено и платено възнаграждение, включващо законна лихва, без изрично разграничение между главница и лихва в споразумението?
Следва ли съдът да допусне събиране на техническа експертиза при спор относно процента на съпричиняване, когато страната оспорва твърдението за по-голям принос, и няма други обективни обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Следва ли при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да се вземат предвид настъпилите инфлационни процеси в страната съобразно отчетената инфлация от НСИ от момента на настъпване на злополуката до момента на определяне на размера на обезвредата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За начина, по който съдът следва да извърши преценка дали увреденият е допринесъл за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, при която се поддържа, че с определени свои действия претендиращото обезщетение лице е могло да ограничи размера на вредите и следва ли при това да се съобразява само установено в нормативен акт задължение или преценката може да се основава и на изисквания за полагане на дължима грижа.
Съобразил ли се е въззивният съд с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС №4/1968 г., при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кои са релевантните обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок?
За задължението на съда, при определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост“.
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, фактите, на които се основават мотивите му, както и да направи съвкупна преценка по доказателствата?
Как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Съществува ли и как се установява причинна връзка между вредите, които търпи невъведеният във владение по реда на чл. 498, ал. 2 ГПК купувач на публична продан на недвижим имот, и спирането на изпълнението на изпълнителното дело, по което имотът е бил продаден на публична продан, като обезпечителна мярка по предявен от трето лице иск за собственост върху същия имот?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени въз въззивната жалба доводи и възражения? Може ли съдът да основе решението си на възражения, ненаведени от ответника в преклузивния срок? Може ли съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са нововъзникнали или новооктрити и възражения, посочени и направени във въззивната инстанция за първи път? Каква и от кой ред по чл. 136 ЗЗД е привилегията на държавата, когато е конституирана като присъединен взискател по право в изпълнителния процес по ГПК, като вземанията на държавата са за данъци и осигуровки? Документ, издаден от СДВР, отдел Пътна полиция според който за МПС е отразена информация за предстоящ собственик, установява ли правнорелевантните факти, определяща валидна прехвърлителна сделка, която е произвела правно действие и вещноправен ефект? Извлечение от направена бележка в общия регистър на нотариуса за извършено удостоверяване подписите на страните по писмен договор за прехвърляне собствеността на МПС, установява ли правнорелевантните факти, определящи валидна прехвърлителна сделка, която е произвела правно действие и вещноправен ефект? От който момент се счита, че е наложен запор върху движима вещ? Може ли да се приеме, че запорът е наложен с приемане на запорното съобщение от трето лице, в което вещта дори не се намира? При образувано и висящо изпълнително производство по реда на ДОПК срещу длъжника, наложените мерки за обезпечаване на публичните вземания на длъжника могат ли да бъдат квалифицирани като предварителни обезпечителни мерки или те се трансформират в такива по самото изпълнение по смисъла на чл. 191, ал. 1 ДОПК, предвид различните правни норми, които се прилагат към двата вида мерки? В случай, че сроковете по чл. 191, ал. 2 ДОПК са изтекли, възможно ли е реализация на принудително изпълнение по реда на ГПК? Частният съдебен изпълнител в гражданското принудително изпълнение, обвързан ли е от провежданата процедура по ДОПК след изтичането на сроковете по чл. 191, ал. 2 ДОПК или е свободен на насочи изпълнение към вещи, предмет на обезпечението в публичното производство, като само присъдени държавата като кредитор? Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 6 ДОПК при наложени предварителни обезпечителни мерки, докога кредитори не могат да започнат принудително изпълнение по реда на ГПК? В случай, че взискателят в производството по принудително изпълнение по ГПК е кредитор на длъжника с ред по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД и не е налице привилегия по т. 2 от чл. 136 ЗЗД, то държавата има ли привилегия от по-преден ред от тази на взискателя? В какво се изразяват вредите на взискателя-ищец по иск срещу частен съдебен изпълнител за причинени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение, състоящо се в: неизвършване на възложено от взискателя цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, с което не са установени своевременно движими вещи на длъжника-МПС; неналагане на запор върху движимите вещи на длъжника-МПС и неизвършване на принудително изпълнение по реда на ГПК върху МПС за удовлетворяване на вземанията на взискателя-ищец, ползващи се с право на предпочително удовлетворение преди вземанията на присъединените взискатели? Противоправно ли е бездействието на ЧСИ, на когото са възложени действията по чл. 18 ЗЧСИ във връзка с изпълнително производство: изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да набавя документи, книжа и др., изразяващо се в неизвършване на проучване на цялото имущество на длъжника? Задължен ли е ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи цялото имущество на длъжника, като в случай, че не стори това, следва ли да се приеме за бездействие? Носи ли отговорност ЧСИ в хипотеза, в която е налице изрично възлагане от страна на взискателя по чл. 18 ЗЧСИ, ако последният не извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника? Противоправно ли е бездействието на ЧСИ, на когото е възложено действие по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 427, ал. 2 ГПК, когато след образуване на изп. дело установи МПС на длъжника, намиращо се извън района му на действие? Обективната възможност на ЧСИ за осъществяване на принудително изпълнение, обуславя ли неговата отговорност за вреди по чл. 74 ЗЧСИ? Настъпилите вреди за ищеца-взискател в пряка или в хипотетична причинно-следствена връзка ли са с незаконосъобразните действия/ бездействия на ответника ЧСИ, когато последният в рамките на образуваното пред него изп. производство е имал обективната възможност да осъществи принудително изпълнение, осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на взискателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли са неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, с оглед обстоятелството, че на ищеца не е съобщено за смъртта на баща му?
Изпълнил ли е задължението си въззивният съд при постановяване на решението по делото и определянето на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди в мотивите си всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е и задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. II от ППВС №4/1968 г.?
Следвало ли е въззивният съд, прилагайки нормата на чл. 52 ЗЗД, да вземе предвид незнанието на ищеца за настъпилата смърт на наследодателя му?
Нарушил ли е въззивният съд принципа за прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД, определяйки обезщетение за вредите, търпени от ищеца, преценявайки предполагаеми субективни изживявания?
Дължи ли се на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди на пълнолетен низходящ – син на починало в трудова злополука лице, при положение, че същият не знае за смъртта на баща му и не е поддържал с него никакви отношения за период от близо 10 години преди злополуката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба?
Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо не кредитира някои от тях?
Когато въззивният съд приеме, че в резултат от допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение твърдени от страната факти, чието осъществяване е оспорено от противната страна, не са били доказани, тъй като заключението не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност, може ли да замести заключението на вещото лице със свои мотиви, или е длъжен да назначи повторно заключение?
Какви са критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Длъжен ли е въззивният съд с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи собствени мотиви след преценка на релевантните към спора обстоятелства?
Длъжен ли е съдът да анализира и обоснове съобразно всички факти и обстоятелства по делото приложението на Х. на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), в частност чл. 15 ХОПЕС с оглед твърденията за нарушения на правото на ЕС?
Допустим ли е иск по ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение по ЗДСл, предвиждащ право на обезщетение в определен размер?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения?
При наличие на предвидено в ЗДСл обезщетение (компенсация) за имуществени вреди на служител при незаконосъобразно уволнение може ли да се ангажира отговорността на държавата на основание правото на ЕС за имуществени вреди в по-голям размер?
Правното основание за издаване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение, отменена като незаконосъобразна, може ли самостоятелно, отделно от акта, да ангажира отговорността на държавата чрез процесуалния й субституент - законодателният орган, на основание правото на ЕС за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното уволнение? Представлявайки задължителен реквизит от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, същото има ли пряко действие, независимо от акта, чийто реквизит е? Може ли да породи правни последици, различни от издадената заповед, вкл. да ангажира отговорността на субект, различен от органа по назначаване?
Когато вредите формално са произтекли от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, издадена от орган по назначаването - директора на Агенция „Митници“, за да бъде постановено валидно съдебно решение, необходимо ли е този процесуален субституент да бъде конституиран като страна по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществена вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППСВ №4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществена вреди да вземе предвид наред с указаните в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществена вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

12333 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела