чл. 229 ал. 1 ЗЗД

в противоречие с т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС - основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По материално -правния въпрос за възможността наемните правоотношения между едни и същи страни за една и съща вещ да продължат повече от 10 години, ако са породени от един наемен договор, според касаторите въззивното решение противоречи на практика по чл. 290 ГПК, а именно Решение №333/23.11.2012 година, постановено по [населено място] №167/2012 година ВКС и Решение по т. д. N2838/2009 г. на първо т. о., ВКС по чл. 290 ГПК, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Считат, че неправилно и незаконосъобразно СГС е приел, че ответникът „Компауър“ ЕООД упражнява фактическата власт върху имота на валидно право основание - договор за наем от 01.07.1999 година, действащ до 01.07.2024 година. В противоречие с трайната практика на ВКС, съдът е приел, че договорът е сключен като срочен за пет години, считано от 01.07.1999 година, като при липса на писмено предизвестие за прекратяването му, отправено от една от страните един месец преди изтичане на петгодишния срок, срокът на договора се продължава автоматично за нов петгодишен срок. Излагат, че дори да се приеме, че договорът за наем не е бил прекратен поради промяна в първоначалната редакция на чл. 229, ал. 1 ЗЗД съгласно която отпада забраната за сключване на договори по- дълги от 10 години за търговски сделки, то самата искова молба има характера на предизвестие за прекратяване, като на основание чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното материално право. Следващият формулиран въпрос е относно действието на исковата молба като предизвестие за прекратяване на договора, независимо от вида му и задължението на въззивния съд да се съобрази с това, като отрази правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, и вземе предвид и фактите, настъпили преди предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, като се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС- Определение №60241/03.06.2021 година по [населено място] №1142/2021 година, поради което попада в приложеното поле за допускане на касационно обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, касаторите считат, че са налице основания за допускане до касационно обжалване по всеки от поставените въпроса.