за валидността на писмен договор за аренда на земеделска земя, който е сключен без нотариална заверка на подписите и дали такъв договор се преобразува в договор за наем. Счита извода на въззивния съд, че такъв договор е нищожен, за противоречащ с разрешенията в решение №******г. по гр. д.№1060/2009 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и че е изоставена създадената задължителна практика с решение №145/19.11.2010 г. по т. д.№889/2009 г., ІІ т. о. ,1на което се е позовал въззивния съд. Поставя материалноправния въпрос за начина по който се извършва преценка на събраните по делото доказателства и задължението на съда да обсъди всички доказателства, да изложи съображения за това, както и да ги прецени в съвкупност. Счита, че въззивният съд в противоречие с ППВС №7/1965 г. и ТР№1/2001 г. не е обсъдил всички писмени доказателства поотделно и в съвкупност и е допуснал нарушение на процесуалните правила. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставя материалноправния въпрос за действителността на договор за аренда на земеделска земя, в който началната дата на действието му предхожда датата на сключването му, респ. на вписването му, и поддържа становище, че не е налице създадена съдебна практика по него.