30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 55 КСО

Трудова злополука
Чл. 55. (1) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
(2) Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
(3) Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли са неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, с оглед обстоятелството, че на ищеца не е съобщено за смъртта на баща му?
Изпълнил ли е задължението си въззивният съд при постановяване на решението по делото и определянето на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди в мотивите си всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е и задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. II от ППВС №4/1968 г.?
Следвало ли е въззивният съд, прилагайки нормата на чл. 52 ЗЗД, да вземе предвид незнанието на ищеца за настъпилата смърт на наследодателя му?
Нарушил ли е въззивният съд принципа за прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД, определяйки обезщетение за вредите, търпени от ищеца, преценявайки предполагаеми субективни изживявания?
Дължи ли се на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди на пълнолетен низходящ – син на починало в трудова злополука лице, при положение, че същият не знае за смъртта на баща му и не е поддържал с него никакви отношения за период от близо 10 години преди злополуката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какви са обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, и какво е задължението на съда да оцени значението и тежестта им, както и следва ли да се приеме, че работникът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, когато тя е настъпила поради проява на хронично заболяване, за което работникът е знаел, но не е лекувал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

1. При тълкуване на договорите, следва ли съдът да търси действителната обща воля на страните и целения правен резултат и въз основа на какви обстоятелства се извеждат? 2. При тълкуването на договорите следва ли съдът да отчете евентуални процесуални отношения, в които са страните, и процесуалното им поведение по него в аспекта на добросъвестността и смисъла на договора? 3. Съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните? 4. В кои случаи е допустимо обезщетяването на бъдещи вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли съдът при формиране на своето вътрешно убеждение – при изготвянето на мотивите си – да обсъжда всяко събрано доказателство /доказателствено средство/ в неговата цялост или е възможно да обсъди само избрани от него доказателства, съответно част от тях, и така да формира извод на съществуването или не на определен юридически факт?
Задължен ли е съдът да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, както и в отговора на исковата молба, като обсъди всяко едно от тях отделно и заяви защо ги приема за основателни или не?
При преценка достоверността на свидетелски показания на роднини следва ли да се подходи към тях с особена критичност и необходимо ли е да се извърши преценка и с други, събрани по делото доказателства, като се изложат мотиви с кои съвпадат и с кои противоречат?
Когато е дадено указание на ищеца да представи в оригинал приложени към исковата молба документи, а в определения срок същият не ги представи, следва ли тези документи да се изключат от доказателствения материал?
Длъжен ли е съдът да се съобрази със заключението на вещото лице, включително дадените от него разясняващи отговори в с. з., и ако не го направи, длъжен ли е да се обоснове защо?
Каква е доказателствената стойност на протокол, съставен от служители на ТП на НОИ – Варна, в производството за установяване на трудова злополука по чл. 56 КСО?
След като в протокола е записано, че основната причина за възникналия инцидент и поведението на работника, който поради невнимание се е подхлъзнал и в резултат на това е паднал, това води ли до извод, че служителят е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ при изпълнение на трудовите си задължения?
Какъв е справедливият размер на дължимо обезщетение за причинените на ищеца две телесни увреждания при положение, че по делото няма данни за неблагоприятна прогноза за в бъдеще, няма данни за трайно разстройство на здравето, ищецът в рамките на около шест месеца се е възстановил от увреждането?
Следва ли съдът да определи еднакво обезщетение за две телесни увреждания или следва да отчете техните индивидуални особености – вид, време за възстановяване и други специфики, доколкото в случая е установено, че едното телесно увреждане се изразява във фрактура на крайник с продължителност на възстановяване от 4-5 месеца, а другото телесно увреждане отшумява за няколко дни – 10-15?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Относно приложението на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и критериите, които съдът трябва да съобрази при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1/ При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ следва ли съдът да оцени всички доказателства по делото, установяващи здравословното състояние на пострадалия след настъпване на трудовата злополука, неговата работоспособност, наличието на временна и трайна неработоспособност през процесния период?; 2/ При неподаване на писмен отговор от страна на ответника и непредставяне на доказателства пред първата инстанция за заплатено застрахователно обезщетение, допустимо ли е въззивния съд да основава решението си за размера на дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ на представено пред въззивната инстанция доказателство за заплатено застрахователно обезщетение в нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК?; 3/ Допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото? Сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №4/23.12.1968 г. на ВС; решение №136/25.06.2019 г. по гр. д. №4465/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №199/01.02.2019 г. по гр. д. №4108/2017 г. на ВКС, III г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в изложението, касаещ приложението на нормата на чл. 172 ГПК при оценката за достоверност на събраните по делото свидетелски показания, съществува създадена константна практика на ВКС (вж. - решение №338/20.11.2013 г. по гр. д. №1269/2012 г., IV г. о., решение №131/12.04.2013 г. по гр. д. №1/2013 г., IV г. о., решение №194/02.07.2012 г. по гр. д. №92/2012 г., II г. о. и др.), на която въззивното решение не противоречи. Изяснено е, че поначало не съществува забрана в процеса да бъдат разпитвани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които не са благоприятни за противната страна. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да се базира на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В случая, при формиране на преценката си относно доказателствената стойност на показанията на свидетелите съдът е спазил процесуалните норми. Гласните доказателства са обсъдени поотделно, в съпоставка и в съвкупност с всички останали доказателства; показанията са анализирани от съда и преценени с оглед възможна заинтересованост, последователност, начина, по който свидетелите обективно са могли да възприемат обстоятелствата (пряко или опосредено). Досежно констатираните противоречия в някои от тях, съдът е посочил какво приема за установено, респ. за кои факти и обстоятелства кредитира показанията и кои факти и твърдения счита, че не са доказани и защо. Несъгласието на касатора с формираните от съда правни изводи въз основа на събраните гласни доказателства касае правилността (чл. 281, т. 3 ГПК) на решението, която не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела