чл. 196 ГПК

на делото, за чийто отговор са нужни специални знания (чл. 195, ал. 1 ГПК), а носител на тези знания е вещо лице. Като съда вещото лице трябва да изгради заключението си само върху доказателствения материал по делото и за да бъде преценката му правилна, вещото лице трябва да бъде безпристрастно като съда. По тази причина разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ГПК препраща към чл. 22, ал. 1 ГПК, гарантираща безпристрастността на вещото лице чрез възможността за неговия отвод, както и обещанието му за безпристрастие (чл. 200, ал. 1 ГПК). Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако са налице основания за съмнение относно безпристрастието му (чл. 196, ал. 2 ГПК), а от своя страна вещото лице е длъжно да съобщи на съда съществуването на обстоятелства, поставящи под съмнение неговата безпристрастност (чл. 196, ал. 3 ГПК) Законът не посочва краен срок, в който може да бъде направен отвод на вещото лице, но разрешението на този въпрос е свързано с момента на узнаване на обстоятелствата, които представляват основание за отвод на това лице и тяхното релевиране (арг. от чл. 23, ал. 1 ГПК). Процесуалните правила, установяващи основания за отвод на състава на съда, към чието приложение съответно препраща разпоредбата на чл. 196 ГПК относно вещите лица, следва да се приемат за съществени по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като обстоятелствата, на които се основават, касаят безпристрастността на съдебния състав, респ. на вещите лица. Вярно е, че в настоящия случай пред ЯОС и БАС не е направен изричен отвод на вещото лице по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 ГПК, но във въззивната жалба на М. Г. А. се съдържа оплакване, свързано с недопустимото назначаване на вещо лице по ССЕ — Д. К., за което тя е узнала към този момент, а именно, че неговата съпруга - Ж. К. е адвокат на банката, изготвила документите по заповедното производство. При това оплакване във въззивната жалба, свързано с безпристрастността на вещото лице Д. К. (основание за отвод по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1, т. 2 ГПК), на чието заключение се е позовал БАС, препращайки към мотивите на ЯОС на основание чл. 272 ГПК, е налице необходимост от ново установяване размера на дължимия банков кредит - предмет на заключението на ССЕ от друго вещо лице, отговарящо на правилата за безпристрастност, което не е сторено от БАС. Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт - в този смисъл и т. 3 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. БАС се е позовал на заключението на вещо лице по ССЕ при наличие на оплаквания за неговата безпристрастност във въззивната жалба, поради което постановеното решение на БАС е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на БАС (чл. 293, ал. 3 ГПК) за изслушване на заключение от друго вещо лице по допуснатата ССЕ.“.