чл. 146 ал. 1 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на съдебния спор?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да определи правилната правна квалификация на спора, след като вземе предвид изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства?
Какво е правното основание, на което носителят на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот може да претендира обезщетение от собственика на имота, че е лишен от ползването?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните?
Обусловено ли е възникването на право за носителя на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот да получи обезщетение за ползването, от което е лишен, от изпращането на изрична писмена покана за плащане на такова обезщетение?
Необходимо ли е носителят на правото на ползване върху имота, който е лишен от възможността да упражнява своето право, да поиска лично да ползва общата вещ, за да възникне правото да получи обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС?
Фактът, че носителят на ограниченото вещно право на ползване не е допускан до съответния недвижим имот, следва ли да бъде доказан от ищеца в хода на съдебното производство, правната квалификация по което е определена от съда с позоваване на чл. 31, ал. 2 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
С какви действия се изразява промяна в намерението за своене и превръщането на държането във владение като елемент от фактическия състав на придобивната давност?
Допустими ли са пред въззивната инстанция доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение?
Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото, да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба, които са обусловили изхода на делото, както и да мотивира своите самостоятелни фактически и правни изводи?
Защитната функция на ипотеката по чл. 173, ал. 1 ЗЗД води ли до промяна на характера на придобивния способ „публична продан на недвижим имот“ от деривативен в оригинерен, когато имотът, предмет на публичната продан, е ипотекиран?
Какъв е характерът на придобивния способ публична продан на недвижим имот?
Какви права влизат в обхвата на разпоредбата на чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При условие, че първоинстанционният съд е извършил непълен доклад по делото, като не е указал на ответника правата, които има, не е указал преклузията им след първото съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство и не е посочил доказателствената тежест във връзка с тези права, има ли основание въззивният съд да приеме, че не е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК?
При наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, недопускането на събиране на доказателства от въззивния съд, в противоречие ли е със задължителните тълкувания в т. 2 на Тълкувателно решение №1 от 0.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При наличие на сключено в хода на делото споразумение / спогодба, което е представено от двете страни, длъжен ли е съдът да се съобрази с него и дължи ли изпълнителят доказване на извършената работа по договора? При липса на изготвен от първоинстанционния съд доклад по делото по чл. 375, ал. 1 ГПК, въззивният съд длъжен ли е служебно да даде възможност на страните, като им укаже, че могат да представят нови доказателства и направят нови доказателствени искания, без да се съобразяват с ограниченията, предвидени в чл. 266, ал. 1 и ал. 2 ГПК? Сключеното в хода на делото споразумение / спогодба може ли да се зачете от съда като промяна на вече изпълнен и прекратен договор, по който длъжникът твърди, че е заплатил дължимото възнаграждение преди подписване на споразумението / спогодбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, и какво е доказателственото значение на направено от ответника признание на неизгоден правнорелевантен факт? (По иск за присъждане на обезщетение по 222, ал. 3 КТ)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и цялост?
Нормата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, даваща правомощие на собственика на реализирано архитектурно произведение да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която е било поръчано, изключва ли правото на носителя на авторското право върху това произведение да получи възнаграждение (обезщетение) съгласно чл. 19 ЗАПСП?
Трябва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, независимо че първоинстанционният е направил това, или само да препрати към мотивите на първоинстанционното решение?
Следва ли въззивният съд при неправилна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК да проведе подготвително заседание и да даде указания в открито съдебно заседание към страните относно разпределяне на доказателствената тежест и за възможностите им да предприемат процесуалните действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради неточност на доклада и дадените със същия указания?
Докъде се разпростира правото на поръчващия да използва произведението за целите, за които е поръчано по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП?
Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП разрешава ли всяко трето лице, което не е страна по договора за изготвяне на архитектурен проект, който е обект на авторското право, да го ползва без съгласието на автора му и още повече въпреки неговото изрично несъгласие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
чл. 14 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 19 ЗАПСП, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 42 ал. 2 ЗАПСП, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 95 ал. 1 ЗАПСП
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли основание за отхвърляне на иска да е недоказване на факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото? Може ли въззивният съд да променя подлежащите на доказване факти и ако го направи, следва ли да даде изрични указания във връзка с доказателствената тежест? Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да уведоми предварително за това страните? Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС, в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху новооткрито наследство? Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, при положение, че това е обективно невъзможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗС, чл. 34 ЗС, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Преклудира ли се възможността на страна по трудов спор да сочи нови доказателства с въззивната си жалба, ако докладът на първоинстанционния съд е непълен и/или не съответства по съдържание на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вкл. досежно указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК относно правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд не е извел като нуждаещ се от доказване в доклада по делото, но е основал решаващия си извод по съществото на спора на неговото неосъществяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, както и следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи фактите, които се установяват с тях, респ. не се установяват твърдените от страните такива?
Следва ли в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума ищците, позоваващи се на давностно владение като правопораждащ факт за собствеността върху недвижим имот, да конкретизират периода на фактическото упражняване на владението?
Следва ли докладът по чл. 146 ГПК да съдържа посочване на обстоятелства, от които произтичат правата и възраженията на ответника, като в случай на пропуск на такова посочване, дължи ли въззивният съд допълване на доклада по делото, в случай че предявеното от ответника възражение не е включено в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146, ал. 1 ГПК?
Може ли да се приеме, че е доказано правото на собственост, основано на давностно владение, в случай че в съдебното производство не е установена идентичност между имота, върху който се твърди, че е установено владението, и процесния имот?
При извършване на преценка дали е осъществен обективният елемент на владението, трябва ли съдът да изследва установения начален момент на фактическата власт и трябва ли този начален момент да бъде посочен в мотивите на решението?
При осъществен фактически състав по чл. 79, ал. 1 ЗС само по отношение на един от владелците, правото на собственост придобива ли се и от останалите съвладелци, по отношение на които не са установени предпоставките за придобиване правото на собственост по давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 136 ал. 1 т. 4 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ГПК, чл. 72 ал. 3 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Действителна ли е делбата между В. И. и С. С., при положение че скицата, изготвена от вещото лице по същата делба, не е изработена въз основа на скица-копие от кадастралния план, издадена от съответната техническа служба, въпреки че такава е приложена по делото за делба? Редовна ли е исковата молба, при положение че в нея липсва петитум по всички искове? Произнесъл ли се е съдът „свръхпетитум“, при положение че ищецът претендира да е собственик на 160 кв. м, заключени между т. 1, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 12, 14, 1, а съдът го признава за собственик и на реална част, заключена между т. 10, 11, 12, 13 по комбинирана скица №7 СТЕ? Правилно ли първоинстанционният и въззивният съд са допуснали за разглеждане предявените искове в частта, която засяга съседния имот с пл. №* по КП от 1973 г., който не е собственост нито на ищеца, нито на ответника? Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба, и с трайната практика, че при постановяване на решението си, съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните? Коя е вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план, при положение че по предходния план парцелите са отредени за части от имот, собственост на едно лице, и в кои случаи е допустим иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, респ. административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри? Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и освобождава ли се въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК? Неправилното докладване на делото води ли до неправилно съдебно решение? Тълкувателните решения и тълкувателни постановления при прилагането на чл. 130, ал. 2 ЗСВ задължителни ли са за органите на съдебната власт? Съдът длъжен ли е съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК при постановяване на решението да изложи мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 108 ЗС, чл. 130 ал. 2 ЗСВ, чл. 131 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 195 ГПК, чл. 2 ал. 5 ЗКИР, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 53 ал. 1 ЗКИР, чл. 53 ал. 2 ЗКИР, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 78 ал. 3 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.