Регресен иск
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Регресен иск” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кой е приложимият закон – КЗ /отм./ или КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / по отношение на регресно право на застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите спрямо застрахования водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие / ПТП / е настъпило при действието на КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / и плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на КЗ / в сила от 01.01.2016 г./?
Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните, от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение тези доказателства, твърдения и доводи?
Какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно?
В какво се изразява задължението на съда преди да допусне повторна или допълнителна експертиза да извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 201 ГПК?
Дължи ли се обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне като положи грижата на добрия стопанин?
Доказано ли е твърдяното безкасово плащане, което е оспорено от страна по делото, ако назначената съдебно-счетоводна експертиза, имаща за задача установяване на извършено плащане от застраховател към увредено лице, с цел суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, проверката на вещото лице, дали е извършено плащане, да се изразява единствено в направена справка по телефон със служител на застрахователното дружество – ищец, което е задължено да нареди сумата?
От кой момент започва да тече давността за регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ срещу делинквента: от възникване на задължението на делинквента за заплащане на обезщетение за вреди или от датата на плащането на това задължение от страна на застрахователя в полза на увреденото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
пар. 22 ПЗР КЗ, чл. 110 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 223 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 382 НПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 83 ал. 2 ЗЗД, чл. 84 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Правилно ли е при наличието на представен и приет по делото протокол от пътно-транспортно произшествие с установени петима участници, трима от които са посочени като нарушители, съдебният състав да приема, че е установен по безспорен начин като причинител на произшествието поради несъобразена скорост, а оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него вреди на имущество, именно касатора – установен като един от петимата нарушители?
Допустимо ли е съдът да прави косвени заключения относно вината на участник в пътно - транспортно произшествие само въз основа на обстоятелството, че при съставяне на протокола за ПТП същият не е предявил възражения по отношение на вината му за причиняване на инцидента?
За да е налице валидно основание за заплащане на застрахователно обезщетение необходимо ли е да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и увреждането на пострадалите участници?
Допустимо ли е съдът да прави самостоятелен анализ на разпоредбите на чуждо законодателство, без да е отправил официално запитване до държавата, от която произтичат дадени разпоредби, които са подложени на тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, какви са критериите за определяне на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП и как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за което искът би бил основателен, и как следва да бъде наложено намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата?
Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, включително и при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Попада ли в приложното поле на чл. 499, ал. 4/нова ал. 5 – обн. ДВ бр.63/2025 г./ КЗ случаят, при който застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение на увредено от деликт лице не доброволно, а въз основа на влязло в сила осъдително съдебно решение по спор между него и застрахователя и следва ли спорът между застрахователя и Гаранционен фонд да е възникнал още в хода на уреждане на претенцията на увреденото лице, за да би била налице хипотезата на чл. 499, ал. 4/нова ал. 5 – обн. ДВ бр.63/2025 г./ КЗ?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Приложим ли е гражданският закон в случаите, в които вредите са настъпили от пътнотранспортно произшествие, признато за трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО и следва ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договор за задължителна „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивното решение в обжалваната му част по обратния иск, с оглед това, че въззивният съд е приел, че обратният иск е по чл. 74 ЗЗД и е разгледал претенцията на незаявено основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, последователност и цялост?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 ГПК в рамките на оплакванията, наведени от страната, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От значение ли е за търсенето на регресна отговорност да е налице влязъл в сила акт на съдебен или административен орган, за да се счита, че едно лице е причинило ПТП след употреба на алкохол, или е достатъчен само фактът на констатиране на употребата на алкохол от правоохранителните органи, в случая - от италианската полиция?
От кой момент следва да се счита, че тече погасителната давност в случая за търсене на регресна отговорност към ответника - от момента на плащане на застрахователната сума от българския към италианския застраховател или от плащането на застрахователната сума от италианския застраховател към увреденото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Произнесли ли са се окръжният и въззивният съд по търсената по исков ред защита на субективното право по чл. 122 ЗЗД и съществува ли идентитет между претенциите по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 122 ЗЗД?
Следва ли да се прекрати процесното производство на осн. чл. 299 ГПК след като исковата претенция е насочена срещу друг ответник – солидарен длъжник и по делото са представени доказателства, които ангажират отговорността на различен от първоначално осъдения ответник?
Длъжен ли е въззивният съд след като е разгледал всички събрани по дeлото доказателства да изложи собствени мотиви към постановеното от него определение по всички своевременно въведени с въззивната частна жалба доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно определение?
Следва ли съдът, при своевременно заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, да определи справедливо и обосновано възнаграждение на адвоката за действително положения от него труд, като изложи конкретни мотиви относно преценката за фактическа и правна сложност на делото и извърши конкретен анализ на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Компетентен ли е българският съд, което следва пряко от Регламент 1215/2012/Регламент „Брюксел I а/, чл. 11, т. 1, която предвижда, че срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата-членка, където той има местоживеене? Кое е приложимото право на регрес, съгласно чл. 7 от Регламент №593/2008 г.? Кое е приложимото право съгласно чл. 4 и следващите от Регламент №864/2007 г.? Приложими ли са в конкретния случай Съображение 26 Директива 2009/203 и по-конкретно чл. 3 от тази директива, озаглавен „Задължение за застраховане на превозни средства, видно от които всяка държава-членка предприема всички подходящи мерки с цел застрахователният договор да покрива всички вреди, причинени на територията на другите държави, в съответствие с действащото законодателство на тези държави членки? Приложими ли са в конкретния случай Регламент Брюксел I, чл. 5 и разграничаването на договорните отношения, деликтните и квазиделиктните отношения? Кое е приложимото за понятието договорно задължение по смисъла на чл. 1 от Регламент „Рим I” - доброволно поето правно задължение от дадено лице спрямо друго и може ли да се тълкува съгласно разпоредбата на чл. 2 от Регламент „Рим II”, че последният се прилага спрямо задълженията, произтичащи от вреда, тоест спрямо всяко засягане в резултат на непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие или culpa in contrahento? Може ли да счете, че в настоящия правен спор, че задължението за поправяне на вредите, тежащо по смисъла на чл. 1 от Регламент „Рим II” за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето да са определи приложимото към това правоотношение право? Може ли в съответствие с чл. 4 от горецитирания регламент да се възприеме, тъй като не е предвидено друго, приложимото право е правото на държавата, в което е настъпила вредата от произшествието - в настоящия казус -държавата в която е възникнала вредата е Германия? Може ли да се счете, че застрахователят на теглещото превозно средство след изплащане на обезщетението на пострадалото лице има право на иск срещу застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото право спрямо договора за застраховка, съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I”, предвижда възможност за суброгация на застрахователя в правата на пострадалото лице? Може ли да счете че съгласно чл. 4 и следващите от Регламент „Рим II предвиждат разделяне на отговорността при конкретния правен спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 127 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 429 КЗ, чл. 433 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 499 ал. 7 КЗ, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 80 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.