30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Кауза

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Кауза” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Необходимо ли е изпълнителен член на колективния орган за управление на акционерно дружество да бъде изрично упълномощен да подпише временно удостоверение за притежавани акции, съгласно чл. 167, ал. 1 ТЗ?
Допустимо ли е последователно във времето издаване на две временни удостоверения за притежаването на едни и същи записани акции от един и същи акционер?
Валидно ли е издаденото второ по ред временно удостоверение за едни и същи акции на един и същи акционер, при налично и непрехвърлено предходно?
Записването / незаписването на временни удостоверения в книгата на акционерите на основание чл. 179 ТЗ има ли отражение върху удостоверяваните със съдържанието им права?
Когато един и същ акционер притежава две временни удостоверения за едни и същи записани от него акции, кое от тях е противопоставимо на дружеството и трети лица - първото издадено, дори да не е записано в книгата на акционерите по чл. 179 ТЗ или второто / поредното / по време на издаване, когато то е записано в книгата на акционерите? Има ли незаписването на временното удостоверение в книгата по чл. 179 ТЗ за последица непротивопоставимост спрямо дружеството и/или трети лица на правата на притежателя му?
Валидна ли е каузална сделка за прехвърляне на неиздадени акции, в чийто предмет не е посочено, че се прехвърля издаденото за тях временно удостоверение и същото не е индивидуализирано като ценна книга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какви са надлежните твърдения, с които следва да се обоснове искът, предвиден в чл. 464 ГПК, какво е необходимото доказване и как се разпределя доказателствената тежест, когато взискател оспорва вземане на присъединен взискател, основано на запис на заповед?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли да бъде намалена отговорността на ответника, ако увреждането е съпричинено и от други лица /в това число и ищеца, който не е създал дължимата организация за оказване на качествена медицинска помощ/, които следва да заплатят съответната част от дължимата сума, основано на фактическите обстоятелства, съществували към датата на увреждането?
От значение ли е обстоятелството дали против тях е налице влязъл в сила акт на наказателния съд, или не?
Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните? Следва ли и имала ли е процесуално задължение въззивната инстанция да обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и да обсъди всички доказателства по делото?
Следва ли съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване в процеса, и допустимо ли е да се възприеме „частично“ и „избирателно“ заключение на вещо лице, което служи за мотив да бъде уважен евентуален иск и едновременно с това същото това заключение съда да е счел, че не следва да обсъжда като доказателство в процеса?
Въззивният съд длъжен ли е да мотивира решението си, като се произнесе по всички искания и възражения на страните като изложи собствени правни и фактически изводи по същество на правния спор?
Дължи ли съдът произнасяне по наведените в гражданския процес възражения за съпричиняване на вредоносния резултат при наличието на влязла в сила присъда по наказателно дело, в която е прието, че противоправният резултат не е настъпил по изключителна вина на подсъдимия?
Когато с влязла в сила присъда не е определен размерът на съпричиняване на вредите от подсъдимите, тя задължителна ли е за гражданския съд?
При определяне конкретния принос на делинквентите следва ли да се установи тяхното обективно, каузално участие за настъпване на вредоносния резултат, като се съобрази в каква степен противоправното поведение на всеки един от тях е присъща, естествена, логично последователна предпоставка за настъпване на вредите, респ. налице ли е необходимата пряка причинно-следствена връзка в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията от обективната действителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Как следва да се прилага правилото на чл. 477, ал. 3 КЗ и чл. 494 КЗ при условие, че вината на пострадалото лице за настъпването на вредоносния за него резултат е установена с влязъл в сила акт, който по смисъла на чл. 300 ГПК е задължителен за гражданския съд, който разглежда последиците от това деяние, когато по гражданското дело е установено, че вина за настъпилия за пострадалото лице вредоносен резултат има и друг водач на МПС?
Следва ли в случаите, когато с влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд пострадалият е признат за виновен за настъпването на ПТП, в резултат на което са му били причинени вреди и когато по делото е установено, че причина за настъпване на вредите са и действията на водач, управлявал МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционен фонд да заплаща на пострадалия обезщетение до приноса на водача за причинените вреди от МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите към въззивното решение?
Задължен ли е съдът да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните?
Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?
Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца телесни увреждания със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС относно размера на справедливото обезщетение за репарация па претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респ. определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено, ако не е налице противоправно поведение на пострадалия, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото застрахователно обезщетение, следва ли приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?
Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните си изводи?
Може ли в исковото гражданско производство съдът да формира вътрешното си убеждение и да обоснове крайните си изводи на база на доказателства /протоколи за разпит на свидетели и експертиза/, изготвени в досъдебно наказателно производство, които не са събрани непосредствено пред него и следва ли те да бъдат изключени от доказателствения материал по делото?
В хипотеза, в която съдът приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на пострадалото лице, следва ли да съпостави приноса му с този на виновния водач, за да установи действителния обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за процесното ПТП, като сравни поведението на всеки един от тях като участник в същото с оглед правилата в ЗДвП, които са били длъжни да спазват?
Кои са законоустановените критерии за определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност и какви са нормативните изисквания за съпоставяне на тяхното каузално участие в процеса на настъпване на вредоносните последици?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения?
Липсата на анализ и съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД с установените по конкретното дело обстоятелства, включително и по такива установени от първоинстаинионния съд и необжалвани от страните, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на обезщетението?
При определяне на процента на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът длъжен ли е да направи цялостен анализ на събраните доказателства за приноса и да извърши комплексна оценка на участието на делинквента и пострадалия в причиняването на общата вреда, като ги съпостави?
Длъжен ли е съдът да вземе предвид и да прецени доказаните нарушения на нормативните актове, регулиращи движението по пътищата от страна на пострадалия, за да определи приноса по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, да съобрази с обвинението, за което е бил привлечен ищецът и да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Следва ли да се отчете обвинение в причиняване на смърт на родител за обичайно наказателно преследване, водещо до обичайни вреди от незаконно воденото против ищеца наказателно производство?
Следва ли при обсъждане продължителността на воденото наказателно преследване да бъдат обсъдени и взети предвид всички обстоятелства, довели до това и следва ли да се отчете при определяне на обезщетението причината за продължителността на съдебния процес, вината на прокуратурата за многократно връщане на производството на етап досъдебно производство за отстраняване на съществени нарушения, допуснати от обвинението?
Подлежат ли на самостоятелно обезщетяване причинените неимуществени вреди вследствие на задържане под стража за срок от 72 часа по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ в случай на отклоняване на искането за вземане на постоянна мярка за неотклонение от компетентния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави без да е направено нарочно възражение за нищожност от ответната страна и следва ли в преценката си да вземе предвид всички заложени в т. 3 Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСТК на ВКС критерии и представлява ли предпоставка за съобразяване на тези критерии, правилното разпределение на доказателствената тежест по делото и изготвянето на пълен доклад с всички реквизити по чл. 146 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, наведени от страните по делото, както и всички събрани доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, имащи отношение към размера на уговорената неустойка в преценката за противоречието й с добрите нрави и дали действително излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Какви са обективните предели на задължителност на тълкувателните актове - Тълкувателни решения и Тълкувателни постановления на колегиите на ВКС и ВАС и по-конкретно ползват ли се със задължителен характер мотивите на същите или правила за поведение представляват само дадените отговори по поставените въпроси?
Кои са критериите, които следва да бъдат съобразявани в преценката на съдилищата за противоречието на неустоечната клауза с добрите нрави и дали същата излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Нищожен ли е записът на заповед в случай, че не е доказано от поемателя или издателя наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по ценната книга, но самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане?
Достатъчно ли е за целите на доказване съществуването на вземането, произтичащо от запис на заповед, издателят и поемателят да установят наличието на редовен от външна страна документ?
При наведено твърдение за наличие на каузално правоотношение, но липса на проведено пълно и главно доказване за него, запазва ли се абстрактният характер на записа на заповед и поражда ли последният правновалидни последици, обвързващи издателя и поемателя по ценната книга?
Какво е значението на релевираното в процеса каузално правоотношение и недоказването му, за обезпечаването на което е издадена запис на заповед, вземането по която ценна книга се оспорва от друг взискател в образувано изпълнително производство по реда на чл. 464 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какво е приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тоест признаване на нищожност на договора за продажба, сключен при неравностойни престации като случай от неспазване на добрите нрави?
Отклонение на „продажната цена от „пазарната цена за недвижим имот повече от осем пъти, води ли до отклонение, обосноваващо нееквивалентност на престациите в хипотеза на нищожност, поради противоречие с добрите нрави?
Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договора за продажба поради противоречие с добрите нрави?
Каква разлика в престациите обуславя нееквивалентност и представлява накърняване на добрите нрави?
При преценка действителността на сделка по иск за прогласяване на нищожността й поради накърняване на добрите нрави само уговорените насрещни престации, отразени в нотариалния акт, ли следва да се преценяват или следва волята на страните да се тълкува за изясняване на действителните им отношения, целящи постигане на допустим от закона правен интерес?
Могат ли да се приемат за противоречащи на добрите нрави действията на лица, представляващи дружеството, с които се предпочитат собствените интереси пред тези на кредиторите на същото дружество?
Представлява ли противоречие с добрите нрави изпразването на дадено дружество от имуществото му, когато същото дружество има задължения към трети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли при спор за нищожност на договор за гледане и издръжка поради предстояща смърт на прехвърлителя да се разграничават хипотезите, при които предстоящата смърт само се допуска, но в неопределен бъдещ момент и при която предстояща смърт не се допуска, а се съзнава и във втората хипотеза / предстояща смърт се съзнава/, следва ли съдът да преценява всички останали обстоятелства по делото?
При спор за нищожност на договор за гледане и издръжка поради предстояща смърт на прехвърлителя, действащ чрез пълномощник, към кой момент следва да се преценява наличието на скорошната смърт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението?
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли решаващият съд да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?
При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД дължи ли съдът произнасяне по всички установени релевантни факти, по всички доводи и възражения на страните, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта и да посочи обстоятелствата и значението им при определяне на размера на тези неимуществени вреди?
За приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди?
Съставлява ли съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за привличането на едно лице като обвиняем поведението му, което се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносен резултат и в кои случаи пострадалия от незаконно обвинение е предизвикал и съпричинил с действията си наказателна репресия срещу себе си?
След като с неправомерните си действия, установени с влязъл в сила съдебен акт по наказателното дело, ищецът е допринесъл за причиняване на вредите, следва ли размерът на обезщетението да бъде намален на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ?
Може ли гражданският съд при преценката за наличие на съпричиняване да разглежда фактите по инкриминираното деяние, по което наказателния съд се е произнесъл с оправдателна присъда или е длъжен да анализира единствено поведението на ищеца в рамките на наказателното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

123221 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела