чл. 89 ЗЗД

въззивният съд е изложил съображения, че не е настъпило, съобразно поддържаната от ответника теза, разваляне на договора по право на основание чл. 89 ЗЗД поради последваща обективна невъзможност за изпълнение. Посочил е, че такава невъзможност за изпълнение е налице тогава, когато престацията обективно не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице (обективна невъзможност), или когато не може да се изпълни от длъжника, но може от друго лице, ако престацията е с оглед личността на длъжника (субективна невъзможност). И в двата случая невъзможността е релевантна само ако е причинена от външно спрямо длъжника събитие, на което той не може да влияе – случайно събитие или непреодолима сила, и ако е настъпила след сключване на договора, той се разваля по право съгласно чл. 89 ЗЗД. Приел е по-нататък, че за търговските сделки разпоредбата на чл. 89 ЗЗД не се прилага с оглед съдържащата се в чл. 306 ТЗ специална уредба, с оглед на която в предвидената хипотеза търговският договор не се разваля по право, а неговото изпълнение се спира временно, като при определени предпоставки може да бъде прекратен от страна по договора с едностранно изявление. Посочил е, че независимо от позоваването на чл. 89 ЗЗД, ответникът по същество е постъпил по реда на чл. 306, ал. 5 ТЗ, в какъвто смисъл следва да се тълкува изявлението му в писмото от 20.08.2021 г., в което предложението за изменение на договора е мотивирано с това, че цената на закупуваната от ответника енергия на свободния пазар е повече от два пъти по-висока от цената по договора между страните. Намерил е обаче, че изтъкнатата от ответника причина за прекратяване на договора не представлява непреодолима сила, тъй като повишаването на пазарните цени на електроенергията след сключване на процесния договор има за последица само субективни затруднения за ответника, но не и обективна пречка за изпълнение на дължимата от него непарична престация предвид възможността да придобие необходимите количества, без значение на каква цена. Размера на цената е намерил за обстоятелство, ирелевантно за наличието на непреодолима сила, а относимо само към евентуална стопанска непоносимост, за каквато въпрос по делото не се поставя с оглед липсата на постановено съдебно решение за изменение или прекратяване на договора.