чл. 365 ЗЗД
Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдът да откаже разваляне на договор за спогодба между увреден и застраховател, когато застрахователят не е изпълнил в срок основното си задължение, а потребителят е заявил извънсъдебно волеизявление за разваляне?
Подлежи ли на съдебен контрол валидността и обвързващото действие на клауза за пълно удовлетворяване при застрахователна спогодба, когато тя е сключена при обективно неравноправие и последвало неизпълнение в срок от страна на застрахователя?
Следва ли спогодба, съдържаща отказ от бъдещи претенции, да се счита за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП, когато е сключена между потребител и търговец при липса на своевременно изпълнение?
При наличие на доказана забава в изпълнението на договор със срок от съществено значение, допустимо ли е съдът да откаже разваляне и да приеме договора за обвързващ, без да изследва обективната загуба на интерес на кредитора?
Следва ли при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП съдът да отчита инфлационните процеси в страната, при наличие на тежки телесни и психически увреждания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор, да обсъди всички събрани но делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се?
Длъжен ли е въззивният съд при прилагане на материалната разпоредба да съобрази интереса на страните и тяхната действителна воля при тълкуване на приложимата правна норма?
В случаи на обявяване за недействителна клауза от двустранен възмезден договор, която води до липса на всякакво задължение за насрещна престации от едната страна, води ли това до неоснователно разместване на материални блага между двете правни сфери?
В случай че една от клаузите на договора, представляваща единствено задължение на една от страните, бъде обявена за недействителна, ще остане ли договорът валиден за останалите свои части?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 12 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 25 ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 34 ЗЗД, чл. 365 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Вземането на банката е погасено по давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е по реда на заповедното производство по чл. 417 ГПК да се осъществи изпълнение на имуществена отговорност на работник или служител по трудово правоотношение, която според чл. 211 КТ може да бъде реализирана само по съдебен ред и въз основа на влязло в сила съдебно решение? Противоречи ли сключеното нотариално заверено споразумение между работодател и работник, съдържащо признание за задължение, разсрочено по време и размер, на изискването по чл. 211 КТ, че имуществената отговорност на работника трябва да се реализира само чрез исков процес, или такова споразумение може да замести и заобиколи специалния съдебен ред? Има ли правно основание нотариално завереното споразумение по чл. 365 ЗЗД да представлява изпълнително основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, при положение, че спорът касае имуществена отговорност по трудовото правоотношение, която подлежи на установяване чрез иск по чл. 211 КТ? Какво е правното значение и тежест на нотариалната заверка на подписите върху споразумение, когато съдържанието му (каузата и действителното признание) не е заверено и не е предмет на независима проверка? Каква е правилната процесуална процедура и последователност при реализиране на имуществената отговорност на работник по чл. 211 КТ и съответните норми на ГПК, когато е сключено споразумение, което противоречи на специалния съдебен ред? Специалният режим на имуществената отговорност на работника или служителя, уреден в разпоредбите от чл. 203 до чл. 212 КТ, имащи императивен характер, допуска ли въпросите, които са предмет на същите, да се уговарят между неравнопоставените страни със споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли да има валиден отказ от погасителна давност при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения?
Нужно ли е ясно, недвусмислено и конкретно посочване на размер на паричното задължение и при наличие на текстове, в които са посочени различни размери на задължението, което длъжникът приема да заплаща, може ли да се приеме, че е налице такава индивидуализация?
При наличие на клауза по чл. 5 от споразумението, а именно, че при забава на плащане или неплащане на дължима вноска, споразумението се прекратява автоматично, това води ли до отпадане с обратна сила на изявлението на длъжника за отказ от погасителна давност до момента на сключването на споразумението?
Заблуждаваща ли е клауза, в която се сочи, че за събиране на задължението има изпълнително дело №98/2011 г. по описа на ДСИ и същото ще бъде прекратено след окончателното изплащане на дължимата сума, дори че длъжникът се задължава да заплати на съдебния изпълнител всички дължими такси и разноски, при условие, че това изпълнително дело е прекратено с влязло в сила постановление 8 години преди подписване на споразумението?
Противоречи ли на добрите нрави клауза, в която се сочи, че за събиране на задължението има изпълнително дело №98/2011 г. по описа на ДСИ и същото ще бъде прекратено след окончателното изплащане на дължимата сума, дори че длъжникът се задължава да заплати на съдебния изпълнител всички дължими такси и разноски, при условие, че това изпълнително дело е прекратено с влязло в сила постановление 8 години преди подписване на споразумението?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по нищожността на договор на банка с потребител относно спазване на императивни правни норми касателно нарушения на Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите?
Страда ли от очевиден порок споразумение на потребител на банков кредит с кредитора, което съдържа единствено поемането на задължения от страна на потребителя, без реципрочни отстъпки от страна на кредитора, тоест при липса на еквивалентност на престациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 111 ЗЗД, чл. 113 ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 365 ЗЗД, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Съставлява ли спогодбата по чл. 365 ЗЗД правопораждаща сделка, която да бъде приравнена на нов договор за заем тогава, когато не е установено съществуването на предхождащи облигационни връзки?
Ако със сключване на спогодбата по чл. 365 ЗЗД се установят нови отношения по договор за заем следва ли по делото да се установява реалното изпълнение към посочения длъжник?
Възможно ли е да се постигне спогодба по чл. 365 ЗЗД при условие, че липсва предхождащо правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За значението на извънсъдебна спогодба, сключена след прекратяване на трудовото правоотношение, в която се съдържа уреждане на претенции по чл. 225 КТ; дали такава спогодба има значение за основателността на предявен по-късно иск по чл. 225 КТ?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Кога договорът е потребителски и са приложими разпоредбите на Раздел 4 от Регламент (ЕС) №1215/2012? Кои са необходимите предпоставки, за да бъде приет договорът за потребителски? Когато страните са уговорили заплащане на задължението по банков път, има ли мястото на плащане съществено значение, и кое е то в тези случаи? Кои са изискванията към насрещната страна, с която потребителят сключва договор, за да се приеме договорът за потребителски, достатъчно ли е качеството търговец или са необходими и други изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
При предявен иск по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 365, ал. 1 ЗЗД, следва ли съдът да зачете уговореното със спогодбата, без да изследва и установява действителното каузално правоотношение между страните, уредено със сключеното споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли съхранител, който незаконосъобразно е преместил материали с особен статут по смисъла на ЗДРВВЗ, без да ги възстанови в дадения срок на задължителни предписания, да прекрати едностранно договор за съхранение при субсидиарното приложение на нормите на ЗЗД и договорът да се счита за прекратен, без да са изпълнени изискванията на специалните норми, разписани в чл. 24 ЗДРВВЗ и чл. 23 НУРОДРВВЗ и материалите да не са освободени /деблокирани/, поради невъзможност на упълномощените длъжностни лица да извършат проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговската документация за тях? /противоречие с решение по т. д.№824/2011 г. на І г. о. на ВКС, гр. д.№1446/2000 г. на V г. о. на ВКС, т. д.№118/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС,, както и определения на ВКС и решения на СРС, СГС и САС/;
Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност за осъществяване на контролна дейност върху търговците и организациите, съхранители по създаването, съхраняването, опазването, обновяването и използването на държавните резерви и военновременните запаси, съгласно разпоредби, обективирани в чл. 27 и чл. 28 Закон за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ за извършване на проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговска документация за тях, представляват ли официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК или са частни удостоверителни /свидетелстващи/ документи между гражданскоправни субекти?
Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност, имат ли материална доказателствена стойност по смисъла на чл. 179 ГПК? /противоречие с решение №24/10.03.2011 г. по т. д.№444/2010 г. на І т. о. на ВКС; допълнително се сочи, че отговорът на въпросите е от съществено значение за точното прилагане на закона/;
Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото, като същият е включен в предмета на иска и ответникът не е отправял искания или възражения по въпроса в преклузивия срок по чл. 131 ГПК?
Необосновано и недопустимо ли е съдебното решение, щом въззивният съд се е произнесъл по факти, за които не е указал на страните, че са спорни?
Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за факти и обстоятелства, за които има преклузия и ответникът не е възразил в преклузивния срок по чл. 131 ГПК? /противоречие с решение №129/29.06.2015 г. по гр. д.№7040/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС, ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/04.01.2001 г. по т. гр. д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС/.
Не е ли явна необоснованост възприетото от съда, че дружеството е изпълнило договора си за съхранение след изтичането на отправено едностранно предизвестие след 10.12.2017 г., без да съобрази, че дружеството не е изпълнило преди тази дата специалните разпоредби на ЗДРВВЗ и е нарушило наличността на същите като е преместило материалите с особен статут, без да уведоми предварително председателя на ДА ДРВВЗ и да получи разрешение за преместването им?;
Не следва ли въззивният съд да извърши проверка какъв е конкретният предмет на исковата молба, с която е сезиран съдът?;
Не следва ли въззивният съд да следи за преклузията по отношение на възраженията в отговора по чл. 131 ГПК?;
Не следва ли въззивният съд да признае с материалната доказателствена стойност вписаните в официални свидетелстващи документи обстоятелства по делото?;
Представлява ли очевидна неправилност заключението на въззивния съд, че няма изискване съхраняваните материали да отговарят на изискванията за качество по БДС, доколкото такова изискване е поставено в чл. 1 от договор №5028/19.12.2011 г. за съхранение на държавни резерви от краве сирене и чл. 1 от договор №5027/19.12.2011 г. за съхранение на военновременни запаси от кашкавал „Витоша?;
Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за търсено качество по БДС /БДС:15/2010 г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010 г. за кашкавал „Витоша/, съобразявайки, че такъв стандарт за качество липсва и не е посочен в предоставените доказателства от ответника и трети неучастващи в производството страни, в които се твърди, че са преместени материалите?;
Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за определен стандарт за качество като съобрази, че няма възражения от насрещната страна в преклузивния срок по отношение на претендирания стандарт за качество по БДС /БДС:15/2010 г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010 г. за кашкавал „Витоша/?;
Не е ли очевидна неправилност възприетото от съда, че материалите са преместени и налични в трети страни от дати 01.11. и 02.11.2017 г., а в действителност част от материалите са били налични към по-късна дата 07.11.2017 г. в складовата база в Търговище, което е удостоверено в констативните протоколи от извършена проверка с органите на ДАНС на 07.11.2017 г.? Следва ли съдът да признае факт за доказан, а в действителност да имат грешка в изчисленията за наличности на материали от възприетите от съда дати?;
Не следва ли съдът да признае с по-голяма доказателствена стойност две съдебно инженерни-технологични независими експертизи, както и признатите неизгодни факти от управителя на дружеството, а не свидетелски показания от заинтересовани по делото страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.