чл. 10б ал. 5 ЗСПЗЗ

е в противоречие с практиката на ВКС, както и че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. „следвало ли е съдът да съобрази и приложи разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ и начина на обезщетение, предвиден от законодателя по този ред, в случай че в хода на производството е установено и доказано, че върху процесните земи е реализирано мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността в стари реални граници“; 2. „следвало ли при постановяване на решението съдът да съобрази императивната норма на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ, в която е дадена дефиниция на земеделските земи по смисъла на закона; 3. длъжен ли е съдът да обсъди подробно доводите за незаконосъобразно възстановяване на процесните имоти, респективно да осъществи косвен съдебен контрол“; 4. „предполага и обуславя ли предявения установителен иск за собственост наличието на спор за материално право на собственост и изисква ли в този смисъл осъществяването на косвен съдебен контрол дали законосъобразно е извършена реституцията в полза на община Царево“; 5. „каква е защитната функция на предявения положителен установителен иск за собственост и в каква корелация е установяването на спорното материално право на ищеца, произтичащо ex lege към евентуалното съществуване на материалното право на ответната община; 6. „задължен ли е съдът при постановяване на решението си да съобрази влязъл в сила съдебен акт /по гр. д. №119/2014 г. на РС – Царево/, по силата на който със СПН е установено, че изградените в един от процесните имоти постройки и съоръжения са собственост на трето лице, поради реално реализирано мероприятие; 7. „съществува ли друг способ за държавата да се защити срещу незаконосъобразен административен акт, засягащ правото й на собственост, извън защитата по общия исков ред; обвързана ли е от постановения административен акт, респ. следва ли да се осъществи косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 117 Конституцията в хипотезата на неупражнен съдебен контрол по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ“; 8. „при конкуренция на две насрещни права – реституиран по ЗСПЗЗ имот и от друга – осъществено мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, което не позволява реституция в реални граници, и при наличие съответно на решение на ОСЗГ и издаден АДС със съответните заповеди към него, чия е доказателствената тежест в хода на производството, респективно как се прилага разпоредбата на чл. 92 ЗС към момента на извършване на реституцията; 9. „следва ли съдът задължително при постановяване на решението си да оцени събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и да се съобрази със заключението на съдебно-техническата експертиза, с което не само е установено извършването на мероприятие-строителство: наличие на изградени бунгала и септична яма, но е определена от вещото лице и прилежаща площ на извършеното строителство“; 10. длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички релевантни за спора доказателства, както и всички релевантни и своевременно заявени възражения на страните в тяхната съвкупност, както и да се произнесе по отношение на всички оплаквания и наведени доводи и изложи подробно мотиви защо ги приема или отхвърля“. Поддържа се противоречие с ТР №6/10.05.2006 г. по т. гр. д. №6/2005 г. на ОСГК, ТР №5/14.01.2013 г. по т. д. №5/2011 г. на ОСГК, решение №89/11.02.2009 г. по гр. д. №6440/2007 г. на първо г. о., решение №1026/06.11.2008 г. по гр. д. №6075/2007 г. на трето г. о., решение №391/31.03.2003 г. по гр. д. №298/2002 г. на четвърто г. о. и определение №228/26.05.2021 г. по гр. д. №1328/2021 г. на първо г. о. Въведено като специална предпоставка за допускане на касационно обжалване е и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, обосновано с твърдението, че процесните имоти не са имали характер на земеделски земи към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което не е следвало да бъдат възстановени по реда на този закон в полза на общината.