чл. 5 ал. 1 ЗН

Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.

Определение №/..2025 по дело №/2025

Длъжен ли е въззивният съд да разпредели доказателствената тежест между страните във връзка с направено оплакване във въззивната жалба за неправилно разпределена доказателствена тежест?
Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване?
Прилага ли се на общо основание презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
В случаите, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, предполага ли се намерението му за своене и достатъчно ли е да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот за срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?
По начало упражняването на фактическата власт върху недвижим имот продължава ли на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено?
Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?
Възможно ли е от декларациите по 3MДТ да се прави извод за липса на намерение за своене?
Декларациите по ЗМДТ могат ли да се ползват като доказателство за липса на намерение за своене?
Може ли да се приеме, че с вписването в съответната служба по вписванията на завещанието (с предмет недвижим имот) по искане на заветника е налице упражняване на правата по завещанието?
Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е ли израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира ли намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество?
Позоваването на давностно владение или снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя ли всички други предходни придобивни основания (способи) по отношение на същото недвижимо имущество в полза на същото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Розинела Янчева

Върховен касационен съд

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Розинела Янчева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2025 по дело №/2025

Вещно право

Чл. 166, ал. 3 ГПК изключва ли възможността страната по делото да съвместява качеството на свидетел? Следва ли да се ценят показанията на свидетел, който към момента на даване на показанията си не е бил конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на една от първоначалните ответници? Чл. 166, ал. 3 ГПК изключва ли възможността дадените от последния показания да бъдат ползвани от съда като доказателство?
За да се приеме за установено, че два субекта съвместно вземат решение не е ли нужно всеки от тях да формира ясна и непоколебима воля в тази насока? Не следва ли в процеса безспорно да се установи, че тази така общо формирана воля недвусмислено е била манифестирана от всяка от двете страни? Не следва ли за това да има събрани гласни доказателства, които за да бъдат кредитирани от съда следва да са ясни, логични, последователни и съответстващи едни на други и на останалия доказателствен материал по делото?
Следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост? Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за формиране на изводите му, както и да изложи конкретни съображения за това? Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Върховен касационен съд

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Гълъбина Генчева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 227 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 59 ЗЗД, чл. 62 ЗЗД, чл. 69 ал. 1 ЗН, чл. 74 ЗС

Определение №/..2025 по дело №/2025

Вещно право | Владение

Допустимо ли е съдът да обсъжда избирателно свидетелски показания само на една от групите свидетели/една част, като игнорира изцяло показанията на друга група свидетели/друга част, относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства? Нарушен ли, ще е тогава принципът на равнопоставеност на страните в процеса и поставя ли се по този начин една от страните в по-неблагоприятно положение от другата? Задължение на съда ли е да осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и чрез игнорирането на всички гласни доказателства, чрез които страната доказва твърденията си, поставя ли я в невъзможност да докаже твърденията си респ. в неизгодна процесуална позиция? Задължение на съда ли е при преценката си относно заинтересованост на свидетелски показания да положи усилия и да разкрие на кого от тях дава вяра и да посочи в мотивите си защо това е така? При констатирано противоречие или заинтересованост на свидетелски показания следва ли да ги обсъди наред с останалия доказателствен материал по делото или е достатъчно да ги определи като „заинтересовани“, да ги изключи и да не ги обсъжда? Кои са критериите, при наличието на които следва показания на свидетел да бъдат определени като „заинтересовани“ и „нелогични“, и длъжен ли е съдът да прецени поотделно способността на всеки един свидетел да възпроизведе факти от значение за спора, както и да извърши преценка на степента му на заинтересованост и начина по който е възникнала? При две различни твърдения за придобивен способ, съответно заявени пред Нотариус и обективирани в издаден констативен нотариален акт и тези заявени пред съд в производство по оспорване на този нотариален акт, по кое от двете заявени придобивни основания следва съдът да се произнесе и съответно да вземе предвид?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Семейно право

Необходимо ли е при поемането на задължението за гледане и издръжка приобретателят да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка, ако кредиторът по договора е в добро здравословно състояние и може да се справя сам с ежедневните си нужди? Могат ли наследниците да искат развалянето на договор за прехвърлянето на недвижим имот срещу гледане и издръжка, ако приживе кредиторът е приел престацията като достатъчна и се е считал удовлетворен? Кога един алеаторен договор се приема за изпълнен, какви са предпоставките при определяне на уговорения обем на дължимите грижи и издръжка по сключения алеаторен договор и следва ли този обем да бъде съобразен основно с нуждите и волята на прехвърлителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Димитър Димитров

12 3…26 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.