чл. 36 ал. 4 ЗАдв

Съдът има ли процесуално задължение да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост)?
Съдът има ли процесуално задължение да определи размера на предявения иск по своя преценка или чрез заключение на вещо лице, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер?
Валидна ли е уговорка в договор за правна защита и съдействие, в която част от общия размер на възнаграждението на довереника по такъв договор, да се дължи с оглед изхода по спора, т. е. в зависимост от крайния резултат? Подобна уговорка влиза ли в противоречие с нормата в чл. 36, ал. 1 ЗАдв, уреждаща императивно правото на възнаграждение на адвоката за неговия труд и следователно явява ли се нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД като противоречаща на закона?
Приетият от съда като прекомерен размер на уговореното от страните адвокатско възнаграждение може ли да бъде считан за справедлив и обоснован, в случай, че е бил договорен с оглед изхода на делото?
Какви обстоятелства биха обосновали свръхпрекомерност на уговореното от страните адвокатско възнаграждение в нарушение нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв при определяне размера на възнаграждението?