всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 649 ал. 5 ТЗ

Предявяване на отменителен иск
Чл. 649. […] (5) Иск по ал. 1 се предявява пред съда по несъстоятелността. Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Когато с влязлата в сила част от първоинстанционното решение е уважена част от установителен иск за предявено в несъстоятелността спорно вземане на кредитор на несъстоятелността по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ, следва ли СПН на тази част от решението да се зачете от въззивния съд и за другите оспорвани в същия процес части от цялото това вземане на същия кредитор? Влизат ли в предметния обхват на СПН и за остатъка до пълния размер на оспореното вземане на кредитора фактите, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която с влязлата в сила част на решението е прието, че е породено и съществува претендираното материално право, в това число относно неговото основание – правоотношението, от което вземането произтича, страните по него и неговото съдържание?
Щом с иска по чл. 135 ЗЗД, във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ, се цели оспорената сделка да бъде обявена за относително недействителна в предвидените от закона граници и спрямо посочените в чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ лица, за да се осигури попълване на масата на несъстоятелността на длъжника, и щом уважаването на този иск предполага оспорената сделка да е валидна, длъжен ли е въззивният съд по висящия спор по чл. 694 ТЗ за съществуването на вземане, произтичащо от същата сделка, да съобрази силата на пресъдено нещо на решението по отменителния иск, която обхваща и установяването на основанието за вземането, и да уважи иска относно съществуването на вземането?
Уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД, във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ за относителна недействителност на основанието на претендирано от кредитор в несъстоятелността вземане, води ли до последиците на прогласена нищожност, в частност – до извод, че претендираното от кредитора вземане не е възникнало и не съществува?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

„Може ли решение, с което се прогласява относителна недействителност на апортна вноска, да бъде основание за отричане на право на собственост чрез отрицателен установителен иск?“
„При наличие на несигурност относно вещното право на трето лице, възможен ли е отрицателен установителен иск за отричане на чужда собственост?“
„Може ли отрицателен установителен иск да бъде обявен за недопустим при наличие на конкуриращи се вписани титули за собственост, възникнали в различни производства, когато не е налице пресъдено нещо между страните?“
„Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при съществуващо твърдение за придобито право, което е атакувано чрез Павлов иск, но не е последвано от иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ?“
„Представлява ли отказът на въззивната инстанция да допусне до съдебно разглеждане отрицателен установителен иск за собственост — при наличие на конкуренция между вписани в Имотния регистър титули и при отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по чл. 124 ГПК — ограничение на правото на ефективна съдебна защита по чл. 56 и чл. 121, ал. 1 Конституцията и чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС?“
„Допустимо ли е съдът да отрече правния интерес на ищеца, титуляр на вписан вещноправен акт, при положение че ответникът разполага с конкуриращ вписан акт, като така се създава правна несигурност относно вещноправната принадлежност на имотите?“
„Могат ли последиците от постановено решение по чл. 646 ТЗ относно относителна недействителност на сделка да заместят нуждата от съдебна проверка по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, когато между страните съществува вещноправен спор, обективиран чрез конкуренция на вписани актове?“
„Възможно ли е съдът, без да се произнесе по съществото на собственическата претенция, да отхвърли правото на титуляр по регистърен акт да брани правната си сфера чрез установителен иск, и не противоречи ли това на утвърдената практика по тълкувателно решение №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС?“
„Налице ли е очевидна неправилност по смисъла на чл. 280. ал. 2 ГПК, когато въззивният съд, при формално призната конкуренция на права, отрича наличието на правен интерес, без да съобрази вещноправния характер на иска и без да извърши анализ на валидността и противопоставимостта на съответните вписвания?“
„Следва ли при наличие на две насрещни претенции за собственост, материализирани чрез вписани актове, да се приеме поначало наличие на правен интерес от установително искане, тъй като субектът, оспорващ чуждо право, е равнопоставена страна във вещноправния спор и има право на достъп до съд?“
„Противоречи ли въззивното определение на принципите на правна сигурност и правно равенство, прогласени в чл. 6 и чл. 57 Конституцията на Република България, в хипотезата, при която едната страна разполага с достъп до защита чрез принудително изпълнение, а другата - титуляр на валиден и вписан акт за собственост - е лишена от достъп до съдебна защита чрез отрицателен установителен иск, насочен към установяване на несъществуването на правото на опонента?“
„Може ли решението по чл. 647 ТЗ да се приеме като основание за заличаване на придобито вещно право, без провеждане на вещноправен иск?“
„Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при съществуващо твърдение за придобито право (апорт на имоти), което е атакувано чрез Павлов иск, но не е последвано от иск по чл. 649. ал. 2 ТЗ?“
„Може ли решението по Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, който няма вещноправен характер, във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ, без да е проведен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, да се тълкува като основание за изключване на правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от страна, която не е била участник в производството по несъстоятелност и постановлението за възлагане издадено от съда по несъстоятелност?“
„Може ли актът на предаване на владение от синдика на купувача в несъстоятелността да се използва като основание за изключване на правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато съществува по-ранно нотариално заверено предаване на владението от страна на лице, което твърди, че е собственик?“
„Допустимо ли е при идентични фактически състави едно и също имущество, апортирано от длъжника в несъстоятелност, да се третира по различен начин от една и съща апелативна инстанция — ту като част от масата, ту като валидно апортирано право, в зависимост от страните по делото?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли едностранното определяне на допълнително материално стимулиране на работник/служител за постигнати резултати от положения от него труд да бъде акт на самостоятелно имуществено разпореждане и в случай че то е такъв акт, с него би ли се увредила масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, вкл. и когато то не е действително изплатено?
Основателността на предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ за обявяване на относителна недействителност на увреждащи масата на несъстоятелността действия или сделки, от които възникват вземания на кредитори на масата на несъстоятелността, обуславя ли се от установяването или отричането със сила на пресъдено нещо на тези притезания в исковото производство по чл. 694 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е съдът въобще да не се произнесе изрично по обективно съединени искове, предявени при нередовна искова молба?
Следва ли допълнителната искова молба, изходяща от синдика, да не ни се връчва, защото нямало първи отговор? Може ли единият ответник да е с повече права от другия, като единият има право на отговор, а другият – не?
Представлява ли нередовност на исковата молба наличието на неяснота и на противоречие между обстоятелствената част и петитума? Какви са задълженията на въззивния съд при подобно противоречие, когато се произнася по съществото на спора?
Следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на наведените от ищеца твърдения и какви са правомощията на въззивния съд при определяне на точната правна квалификация?
Има ли прекъсване на давността и/или спиране още с първоначалната молба за откриване на производството съгласно чл. 628а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и зависи ли срокът от действия или бездействия на синдика?
Може ли да тече давност, преди да е започнала и преди да е възможно да бъде прекъсната с иск?
Правилно ли е посочена и утвърдена от въззивния съд правната квалификация на предмета на обективно съединените искове по чл. 135 и чл. 649 са неясни с предявената нередовна искова молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Общата подсъдност по чл. 109 ГПК или специалната подсъдност на спора пред съда по несъстоятелност следва да се приложи по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от купувач на имот, продаден на публична продан в производство по несъстоятелност, за установяване на правата на кредитор, претендиращ извънсъдебно да е собственик на този продаден имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Обвързано ли е третото лице, фигуриращо в договора за цесия като длъжник на новия кредитор/цесионера, след като исковата молба за обявяване на относителна недействителност на договора с правно основание чл. 135 ЗЗД е вписана по надлежния ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Добрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

е обуловил изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче соченото от него допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изложени твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. Следва да се посочи още, че относимите правни норми – чл. 649, ал. 5 и чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ и чл. 109 ГПК, не са непълни, неясни или противоречиви и по прилагането им е установена съдебна практика, според която предвидените в Глава четиридесет и първа, Раздел I на ТЗ искове за попълване на масата на несъстоятелността са специални и заедно с обусловените от тях искове са местно и родово подсъдни на съда по несъстоятелността съгласно чл. 649, ал. 5 и чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ, а всички останали искове, насочени към попълване на масата, са общи и тяхната подсъдност се определя по общите правила на Глава дванадесета на ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

1234 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела